До като бяхме на Шкорпиловци исках да посетим някои по-близо разположени забележителности. За мен това обикновно означава исторически или природни. В листа си бях сложил поне четири обекта, но успяхме да се доберем само до два, което за без никаква предварителна подготовка май трябва да се брой за успех.
Чисто историческите данни за Овеч може да се прочетат във Википедия – тук.
Крепоста не е трудно да бъде намерена. Колата се оставя на шосето, след катоето има малко стръмно изкачване. Реално стръмния участък е достатъчно голям и за кола, но пътя е каменист и аз предпочетох да си разтъпча краката след продължителното возене.
Преди да се качите на платото има каса, където се плаща вход. Тъпото е, че тя си има работно време, когато тя не работи, но входа си е отворен постоянно…
Качването е по древните каменни стълби и ако сте дошли във влажно време е добре да се внимава, че са доста загладени. Самото плато е доста обширно и от него се открива страхотна гледка към Провадия. Освен от към входа с колата в единя край на платото, ще забележите пътека, която се спуска директно към града. От основното плата – Калето, през крепостната порта и реставриран мост се отива на платото Табиите и до колкото видях, така може да се пордължи още доста. Ние не продължихме много разходката след моста. Все пак август месец в 16:00 часа бе голяма жега, а и по такива камънаци обикновно се въдят отровни змии.
Разгледахме най-вече Калето, минахме по-моста, стигнахме до металния кръст на Табиите и с това обиколката приключи. Реставрацията, колкото и да е малка ми хареса. Опитвах се да си представя, какво би било ако имаше достатъчно пари за една реставрация на 80-90%? Но този размисъл съм го водил и за много други места, предполагам никога няма да разбера.
Ако не сте идвали в Овеч и ви е под ръка – непременно го направете. Крепоста наистина е била недостъпна, и както е било обичайно по онова време – пак глупава страхливост/предателство е била причина за падането и.
За малко да забравя да спомена, че за снимките използвах Hiking Buddy.