Замъка Ауербах (Schloss Auerbah) или като там се произнася, е старинен замък, който се намира южно от Франкфурт, преди Бенсхейм. Като гледам картата и населеното място би трябвало да се казва Ауербах и не бих се учудил ако всъщност е квартал на Бенсхейм, което едва ли има голямо значение. Важно е че си има жп гара на която се слиза и по карата лесно се намира правината посока – общо взето перпендикуляно на жп линията.
Мястото изглежда спокойно, като повечето такива населени местенца, с красиви къщи. Лично аз си харесах там училището и детската градина, децата също ги харесаха. Та някъде около тях обаче, започва стръмното и продължава така. На едно място има разклонение, но по което и да тръгнете с детска количка, ще видите зор. Ние тръгнахме наляво и на едно място спряхме пред паднало дърво. Оказа се че пътеката продължава, просто трябвало да се мушнеш през клоняка, ама кой да знае!
След няколко литра под, псуване и влачене на количката по чакъла най-после ни светнаха от къде се минава и директно се озовахме на една беседка да отморим. От тук следваше широк горски път подходящ за автомобили. Разбира се той обикаля по хълма доста, но за хората без колички има пътечки през гората и табелки за по-леснно достигане на целта.
Самата крепост, както ще се види от снимките е внушителна, с няколко останали високи кули и стени, където може да се качи човек. В двора има хотел и заведение, което разбираше неработеше, но поне тоалетната бе отворена и чиста.
Според историческата справка, замъка е построен от Карл Велики, което ще рече някъде между 768 г. – 814 г., като е променян някъде през 13 век. Не си спомням данните за всички замъци, в които съм ходил, но този ще да е от най-старите. За по-подробна инфромация може да се прегледа статията в Википедия.
Общо взето стигането до този замък не е трудно ако не сте с бебе. Ще успеете да си направите една хубава разходка. На връщане се ходи по шосе през хубава гъста гора и се стига до едно селце, където трябва да си хванете автобус, който е на 30 или 60 мин., не помня точно. Ако обаче не ви се ходи стигането с кола също е лесно. Ако пък работи и кръчмата – екстра! Само си изпиите бирата след обиколката, че стените са високи, а стълбите тесни, да не стане пакост!
И този ден както и предния, особено за снимките из замъка си избрах Fujicolor C200 v2, стана си ми навик. Някъде из гората може и да съм я заменил с Astia (Hiking Buddy), но едва ли е било за повече от 2-3 снимки.