Бовския водопад е наричан още “Под камико”, но според това, което четох тук там из Интернер, реално така се нарича екопътеката, която е изградена до него по долината на река Бовска през 2012 година.
Пътеката започва от стадиона на село Бов – пресичате стадиона и лесно ще видите реката. После тръгвата така, че реката да ви остане отляво. До водопада е около 7 км, които се предполага да се вземат за 2 и 1/2 – 3 часа, в зависимост от това колко се мотаете за снимки. А такива ще има, защото по поречието на рекичката е пълно с водоскоци – големи и малки. Самия водопад е висок около 40 м.
По самата пътека има няколко по-стръмни участъци, но като цяло пътеката не е тежка. В един момент пътеката минава през малко мостче и реката ще ви остане вдясно. След известно време обаче пътеката тръгва отново да пресича реката и тук за нас дойде интересния момент – на къде да продължим. Надясно през реката минава доста широка пътека – направо горски път. Наляво пътечката е доста малка и се изкачва стръмно през една горичка. След известно чудене и няколко изядени сандвича, дядо Пешо проучи горската пътека и се оказа, че по нея със сигурност се стига до водопада – имаше табела. През това време аз проверик десния път, където видя леко изтритата маркировка на пътя. Все пак поехме през гората и след кратък но стръмен участък излязохме на равно където видяхме стрелка с надпис “Бовски водопад”.
От тук до водопада стигнахме бързо и без зор. В един момент към нашата пътека отдясно се включи друга, по която видяхме познатата ни от началото маркировка. Дали пътя през гората бе някакъв пряк път или просто още един път до водопада, неразбрах. По този път бяха тръгнали още няколко души освен нас, но никой не би сигурен дали това правилният.
Вървейки към водопада, почти когато сте стигнали, ще забележите стръмна пътека отиваща наляво. Тя се изкачва на скалта от където пада водата. На едни от последните снимки се вижда една къща доста близо до ръба. Там видяхме една група младежи, които ни бяха изпреварили преди спорното разклонение. В последствие ги видяхме да се отдалечават от водопада вдясно по скалата. На прибиране ние избрахме пътеката, която отива вляво преди водопада, която ни отведе до къщите на скалите, а от там спуснахме към селото. Преди да стигнем до първите къщи минахме покрай дуга места забележителност – скалата Камината, ще я видите на една от последните снимки.
Имайте предвид, че пътя през селото е доста, защото шосето криволичи, но и там се оказа, че има пряк земен път.
За малко да спомена – в началото започнах да снимам с любимата си Astia, но нещо не ми достигаше цвят и прехврлих на Velvia.