Манастир Св. Николай Летни

По принцип се опитвахме да стигнем до Кокалянския манастир. Ориентирът беше някаква спирка, но нито разбрах къде е спирката, нито пък видях табелата за манастира на време. Като сложим и многото завои по пътя, където не е лесно да обърнеш ако си объркал пътя, в крайна сметка се разминахме с този манатир.

За това на връщане решихем да видим нещо, което със сигурност го знаехме къде е – крепоста Урвич и Панчаревския манастир Св. Николай Мираклийски Летни (Св. Никола Летни).

За тях се спира на Паметника на Трудовака, след Кокаляне в посока Самоков. От там има пътека, спускаща надолу към реката. Все пак бяхме за първи път там и видяхме само пътеката за манастира, та тръгнахме първо по нея. Стига се за има няма 20 мин. Аз не съм голям фен на манастирите, а когато в двора лежи голямо куче и се припича, се отказвам още по лесно.

Една снимка, колкото да не съм капо и обратно. На връщане засякохме едни хора, връщаха се от крепоста. Рзбрахме се в коя посока е – не свиваш надясно за манастира, а продължаваш направо. После пътя свива на 360 градуса нагоре и в обратна посока. Лошата новина е, че на крепоста имало СОТ, и за да влезеш трябвало предварително да се обадиш, за да ти отворят. Пропадна и този оглед.

А мястото, където е манастира е много приятно и спокойно, по край реката може да си направиш пикник. Да видим какви са официалните данни за манастирът.

Част е от Софийската „Мала Света гора“ и е бил един от най-големите манастири около София. Той е от типа манастири изграждани в близост до крепости, което било характерно за късното средновековие. Заедно с крепостта „Урвич“, Крепостната черква-манастир „Св. Илия“ и Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“ образуват Урвичкия крепостен комплекс.

Не се знае кога точно е основан (вероятно в периода 10 – 12 век), след падането на България под османска власт манастира е разрушен а монасите му били изгорени, за което свидетелстват намерени при разкопаване на основите му човешки кости. Възобновяван е на два пъти през XX век – през 1938 г. и 1996 г. чрез дарения и благодарение на Бона Велинова от село Григорево, Елинпелинско, която по желание на местните жители, открива основите му през 1929 г. Ктитор на манастира е Атанас Господинов от Панчарево.

Църквата е построена през 1996 г. върху стари основи. Представлява еднокорабна, едноапсидна безкуполна постройка. Възкръснал за нов живот след дълги години забрава, днес „Свети Никола“ е действащ манастир.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *