След изморителното море, трябваше да опитам още една “почивка”, този път на планина, и решихме да е различно от познатите дестинации.
Много познати имам, които ходят на Велинград – може би най-известния СПА курорт у нас. Но за хора, които не ги свърта на едно място, това никога не е било цел за над. До сега. Все пак тук са Родопите, все ще излезем някъде в планината.
Имахме резерваци в хотел Здравец – стария, но реновиран соц хотел в града. Разбира се разположен в центъра. Стаята бе голяма и чиста, от това нямам оплакване. Нямам и оплаквания от хотелът като цяло. Басейните хубави и големи, храната също бе хубава и не по-скъпа от тази в заведенията из града.
От самия град очаквах малко повече. Центъра се оказа горе-долу, колкото този на Мездра. Беше лъснат малко по някакви Евро проекти, но толкова – дна малка площ между фонтан Чашата и сградата на общината. Като цяло бяхме проверили какво може да се гледа, и къде може да се ходи в и колко града, но както винаги не се получи напълно.
Хубавото е, че минавайки през града забелязах доста детски площадки, та поне децата имаше къде да се катерят.
Тръгвайки от хотел Здравц, на север, към хотел Рич, до сами минералния плаж, ще забележите първата детска пложадка. До нея има и заведение, в което седнахме два пъти. Първият път така и не ни обслужиха. Втория, след като взехме меню просто не си харесахме нищо – греда!
Точно над хотел Рич е разположен боровия парк Двореца. Паркъте не е голям, но приятен, В южния му край до сами хотелът са разположени малък параклис и още една, по-хубава детска пложадка. Доста време откарахме там, като цяло.
Друго интересно място, за което със сигурност ще чуете е езерото Клептуза, в квартал Чепино, което е на юг от центъра. Това е приятно място с малък парк и паркинг. Паркингът струва 2 лв на ден. Езерото е малко и целта му е да се кара водно колело. Тъжното в историята е колко е западнало всичко около езерото. Личи си какво е било на времето, но изглежда нещата са тръгнали на зле. Останали са едно-две заведения. Ние седнахме на едното, преди да си тръгнем, заради огромната детска къщичка направена там. Цените се оказаха страховити, като за полузападнало кафе, но го преживяхме – децата играха предволно.
От това заведение, чието име не си спомням, тръгват няколко пътеки. Повечето нагоре към чукара, и една-две в равното около езерото. Ние хванахме едната стръмна пътека и леко-леко се озовахме при параклис Св. Илия. Не запомних кога е построен, но голяма част от иконите и стенописите бяха нови. На мястото имало древно светилище и по-късно бил построен и параклисът. След като запалихме няколко наръча свещи за здраве, за родата до девето коляно, продължихме още малко из байра, събирайки шишарки и пръчки.
Та на връщане реално се отбихме до заведението с къщичката и после се прибрахме към хотела.
Като цяло почти всеки ден ходехме поне до градския парк. Покрай това хапнахме в две от кръчмите по пътя – таверната залепена за хотел Рич, и кръчмата от другата страна на пътя. И дете бяха добре, тази при хотела – една идея повече, но и цените бяха по-високи.
Единя от дните решихме да стигнем до някаква местност, която уж била близо до Юндола, което пък е не далеко от Велинград. Разбира се още с отиването малките си намокриха краката и се отказахме бързо.
Леко-леко местата, за разходки започнаха да се изчерпват и започнахме да прекарваме все повече време киснейки в басейна. От близките неща бе останало само Вельова баня. В коплект с извора вървеше и малък парк. Оказа се, че сетига лесно – от хотел Здравец, по централната улица Хан Аспарух в западна посока. Паркът бе по-скоро градика с люлка и пързалка. Имаше малка чешма, която обикновено показват по снимките, но самата Вельова баня се оказа поредната занемарена сграда в края на парка. Банята уж работеше, поне едно крило от нея, с ограничен режим. Жалко и странно, като се има предви, колко неща лекува водата в нея. Дали чешмата беше част от лековития извор, така и не разбрах. Объркването дойде от това, че извора трябваше да е с топла вода, а чешмата не беше топла. Но все тая.
В крайна сметка останах с малко смесени чувства от града. Може би съм прекарал твърде много време из Сандански и Банско. Със сигурност в града има уникални СПА комплекси, и ако идеята ви е да отидете там и да не излизате от тях – това е мястото. Ние обаче не сме така, искаме и да видим какво има наоколо, ако не в цялата околия. И както казах вече – очаквах повече. Надявам се общината да успее да вкара част от бюджета си в подобряване на града или поне централната част и забележителностите си.
И за да не сме капо, на връщане решихиме да минем през Юндола и после на обяд в познатото ни Банско.