За Великден се чудях къде да се разходя, и търсейки ново място попаднах на село Реселец. Бях го чувал само, нито знаех къде е, нито как се стига. Оказа се близо до Кунино – район известен с красивите си скали, пещери и каньони.
За да стигна до там имах няколко варианта, но никои не знаеше как са пътищата, единствената информация бе, че от Кунино има лош участък от селото до кариерата. Все пак решихме да минем по този път, другите бяха доста по-дълги и пак нямаше гаранция как са. Минахме през Горна Бешовица, Камено поле и Кунино. Пътят се оказа доста приличен, с изключение на споменатия по-горе участък. След кариерата пътят също бе добър, но на места имаше лоши участъци.
Село Реселец се оказа малко и сгушено, разположено по протежението на местната река. От всякъде лъхаше спокойствие… не знам защо цялата обстановка ми напомни на „Пътуване до центара на Земята“ – малко парченце от Раят скрито тук – долу.
Та ако потърсите в нета ще попаднете на Екопътека „Тектонски гребен Калето“. Аз не успях да го разгледам, все пак бях с дете, баба му, дядо му и леля му 🙂 т.е. болшинството не бяха за преходи. Но дори и малкото, което видях ме очарова.
Идвайки от Кунино влязох в селото малко странично, но с помоща на хората там успях да стигна до главния път. Табелката за екопътеката сочеше в малко спорно положение, но в края на крайщата нацелих посоката. Ще подскажа – карайте по улицата край реката, срещу течението. Пътят, по който ще тръгнете май води до Червен бряг и най-вероятно е черен, но може и да греша.
Още преди да излезете от селото тишината и спокойствието ще започнат да ви обгръщат – едно блажено безвремие…
Ако няма кои да ви пречи може да оставите колата още тук, няма да съжалявате, може да си вземете дори колело. Ако не – карайте с колата до като стигнете беседката до езерцето.
Пътят се вие покрай малка рекичка с много малки бентове и риба в нея, накрая стига до малко езерце, ще чуете жабешкия хор отдалеко 🙂 Там има огромна поляна за игри и даже малко павилионче за напитки. Имаше и някакъв човек – охрана на нещо. Предполагам може да оставите колелата при него ако имате.
Екопътеката е през мостчето до чешмата. Продължава нагоре и леко в дясно. Като гледам по картата, забележителностите са доста по на юг.
Другия вариант е да продължите по асфалта, към изоставаената хижа. Баща ми си спомни, че бил ходил там през 70-те, когато още работела.
Една от причините да не тръгна по истинската пътека е едно предупреждение, че в района има много пепелянки, и човек трябва да гледа в краката си. Имайте го предвид! Изглежда, че това е типично за райноте с варовикови скали.
Та отидохме до хижата, която би трябвало в скоро време да бъде реставрирана. От там имаше два варианта – пътечка продължаваща от пътя и движеща край рекичката или пътечка тръгваща нагоре. За втората знаехме че скоро излиза на билото, където има гледка към каньона и беседка.
За няколко минутки бяхме там. Гледката беше чудесна, имаше пейки и беседка. Предполагам през каньона минава същинската пътека, защото снимките, които съм виждал за района, показват скали, които аз невидях.
Детето бра цветя, хапнахме малко и се върнахме обратно при хижата. След още кратко мотане и наслаждаване на всичко около нас (окаченото бельо по дърветата около хижата леко разваляше пейзажът) се натоварихме в колата и поехме назад.
Със сигурност ще дойда отново, просто ще опитам да е след дъжд или просто да е по-хладно 😉