Хижа Офелиите се намира във Витоша на около 3-4 км от Златните мостове, в обратна посока.
1-ви май се очертаваше топъл и решихме заедно с още няколко хора с деца. За съжаление хижата бе затворена и се реши да се отиде до “близката” хижа Звездица.
Около Офелиите имаше даостатъчно забавления за децата, но все пак, като няма човек от къде да си вземе храна и нещо за пиене не е същото.
Реално погледнато разстоянието между двете не е голямо, но ако се опиташ да го вземеш с бутайки детска количка и водеки малко дете с теб нещата не се получават. Освен ако не си стар закален турист и можеш с корем да буташ количката, под едната мишница да земеш по-голямото дете, а под другата, който се наложи.
Е аз не съм такъв тип. Първо опитахме по пътеката между двете – стръмна и неравна. Ако си уважавате количката – не ходете от там. После се прехвърлихме на асфалтовия път. Там се вървеше, но на детето му свършиха силите рано рано. Наложи се да го носим.
Така планът за приятна разходка в планината се превърна в кошмар. Стигайки накрая до хижата вече бе станало 14:30, децата бяха гладни, изморени и им се спеше.
Директно поех в обратна посока за да взема колата и да се прибираме. И в тези 15-20 мин., до като се връщах най-после успях да видя пътеката както трябва. Беше приятна, сенчеста с много цветя и разбира се не много дълга. С наслаждаване и снимане може и да ти отнеме 30-40 мин.
С колата стигнах по пътя за около 10 мин, натоварихме се гладни и жадни и тръгнахме към вкъщи. Децата заспаха, а на нас ни се наложи да си земем KFC от Околовръстното за да не припаднем от глад.
Извода – до като малкото дете не стане поне на 3, мисля да практикувам автомобилен и градски туризъм.