Както може да се види на картата, пещерата Очите на бога се намира до сами Карлуково и почти до самото шосе. Тя има два входа, от изхода в нашия случай, ако не се лъжа има поне 2 пътеки, едното със сигурност е еко-пътека а другата води към една кръчма.
Понеже все пак бяхме с детето нямаше как да се обиколи еко-пътеката, така че само надникнхме малко напред и се върнахме.
На входа на пещерата, както и в самата нея има малки сергии с неща за спомен.
В самата пещера имаше доста хора, включително катерещи се, висящи, скачащи и т.н.
Та ако все пак искате да направите хубави снимки на прозорците, си вземете статив, особено ако на вън е много слънчево е много нужен. Аз не успях да си взема 🙂 а всеки път като чувах, как някои с телефон се оплаква, че не му ставали снимките ме напушваше смях…
Научната информация, както винаги ще я приложа от Вики:
Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра.[1] В следствие на ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „Окната“ или „Очите на Бога“ – две почти еднакви по големина дупки с формата на очи. Това дава и уникалния облик на пещерата. Погледнати от долу, те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Вътрешността на пещерата е слабо осветена, тъй като денивелация между двата входа е голяма, а дневната светлина отвън навлиза през тях на снопове. Ефектът е поразителен, особено при слънчево време.
Обектът представлява част от пещерен коридор, чиято посока е ориентирана от изток към запад. Образувал се е в края на Кредния период преди 66-68 млн. год. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под пода на пещерата. В следствие на активните карстови процеси, характрерни за този период, сеизмичната активност и речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена. В структурно отношение пещерата се състои предимно от светлобежови до бели, здрави, масивни органогенни варовици (в тях има добре запазени вкаменелости от черупчест детритус, бризои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на геоложкия феномен). Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м.