Тъй като информацията за парка е доста и интересна ще приложа същата от Уикипедия, преди да изкажа собственото си мнение.
Дворец „Врана“ (наричан през времето на социализма Враня) е царски дворец с парк в покрайнините на София, където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си.
Преди Освобождението на мястото на днешния дворец „Врана“ се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров – съратник на Васил Левски, първоначално го наема от наследниците на пашата, а впоследствие и откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на Княз Фердинанд I. Той плаща за имота 56 000 златни лева. Само седмица по-късно Князът го откупува от него. Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани, типични за Софийското поле тогава, така дворецът и паркът получават името „Врана“.
Голяма част от имението Врана, както уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век от Царя с десетки продавателни актове, които понастоящем се съхраняват в Държавната агенция „Архиви“ и могат да бъдат видени от всеки интересуващ се българин. Фердинанд купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение Чардаклия“.
Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс. Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда – новия дворец, е построена между 1909 и 1912 г. Закупуването на терените за оформянето на парка и стопанството, както и за строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Цар Фердинанд, както по линия на годишната му Цивилна листа, която е заплатата на Монарха в качеството му на държавен глава, така и чрез вземането на личен заем в размер на 3 милиона златни франка от Руския император Николай II през 1911-12 г. Документите по отпускането на заема днес се съхраняват в свободния за достъп фонд на Московския държавен архив. По отношение на заема руския пълномощен-министър в София дава подробни сведения за личното финансово състояние на Царя, както и за гарантиранцията – имението Врана.
Сред забележителностите на двореца са таван от дърворезба, дело на дебърските майстори Филипови, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтваре“. Вътрешните колони са изработени по прочутата италианска техника стуко. Има и все още работещ стар асансьор „Шиндлер“.
Карелската столова е подарък от руския император Николай II за пълнолетието на престолонаследника Борис, Княз Търновски, и цялото ѝ обзавеждане (маса, столове и ламперия) са изработени от карелска бреза от майстори, изпратени специално от Императорските фабрики в Петрозаводск, Русия.
След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 г. дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт (28 август 1943 г.) – на Цар Симеон II. Главната сграда е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но след това е възстановена. След референдума за премахване на монархията, организират от комунистите на 8 септември 1946 г., дворецът „Врана“ се ползва от представители на политическото и държавното ръководство на НРБългария. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков.
След края на комунизма „Врана“ е върната, с единодушното решение на Конституционния съд от юни 1998 г., на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. През 1998 г. паркът е дарен от Цар Симеон II на Община София с условието да бъде отворен за всички български граждани, гости на столицата.
От 2011 г. по волята на Царското семейство, дворецът „Врана“ се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“, чиято цел е реставрирането на този исторически паметник в първоначалния му вид от 1909–1912 г. по запазените в ДА „Архиви“ планове на архитект Лазаров, създаването на отворен Научен институт с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека, посветена на историята на Българската царска династия. В двореца, в който ще се помещава бъдещия царски музей са изложени предмети, свързани предимно с живота на Цар Фердинанд, Цар Борис, както и целия период на изганието и живота на Царското семейство и на Цар Симеон.
Това че дворец Врана ще бъде отворен като музей, го прави вторият реституиран царски имот, който е отворен за посетители, първият е двореца Царска Бистрица.
В парка могат да се видят над 400 растителни вида. Обявен е за национален паметник на културата.
Иде реч и за моята част от разказа. Със сигурност ако решите да ходите до парка ще прочетете, че входа е от към стопанството. С други думи влизате в София по Цариградско и след като подминете детелината на Околовръстното ще видите табелата и малкия път в дясно.
На мен паркът ми хареса. Голям, не като Южния парк, но достатъчно голям, чист, с много пейки и кошчета за отпадъци. Има достатъчно сенчести места за почивка и уединение.
За съжаления самия дворец (сградата), намираща се в парка все още не е отворена. До колкото разбрах нещата вървят бавно и не се знае, кога ще отвори. Лично на мен в парка ми липсваще някое малко павилионче за кафе и бира. Въпреки, че пред входа имаше някаква кръчма.
Ако търсите пейки с масички се насочете към конюшните, където на времето са живеели и два слона използвани за оране, там има 4 или 5 пейки комплекта маса плюс две пейки.
След като направихме първата обиколка, за наше щастие попаднахме на човека, който движеше поддръжката на парка. Той реши да отдели близо час от времето си, за да ни разкаже за историята на парка, растителното разнообразие, бъдещите планове и трудностите по възстановяването на градината. Честно казано, останахме доста радостни от тази щастлива случайност 🙂 за което благодарим на човека, името на когото така и не разбрахме.
С други думи парка продължава да се развива и разчиства и за в бъдеще се очаква да стане още по-красив. Надявам се да се сложат още указателни табели, както за тастителността, така и за някои от местата и сградите, някои, от който вече не съществуват. Например къщата на първия собственик.
Като за край, отидохме в парка към 10:20 и с двете обиколки и храненето на детето си тръгнахме към 13:30 – 14:00. Паркингът струваше 1 лв, семейния билет 8 лв. Ако не се лъжа единичните бяха по 5 лв. Според мен ако се отвори и сграда, е възможно цената да се вдигне, но както съм казвал много пъти – поддръжката иска средства. А това с вход по един или два лева не става.
ПП – пропуснах да кажа, че за тази галерия замених използваната до сега Сигма 17-70 2.8-4.0 с Тамрон 17-50 2.8. Първите впечатления за обектива са добри – лек, фокуса е бърз. Според някои е шумен, но ако си ползвал Pentax K-x и/или друг обектив без собствен мотор, едва ли ще имаш проблем със звука му. Тъй като снимах предимно пейзажи не усетих липсата на допълнителните 20 мм на Сигмата. Това, което се оказа проблем бе посоката на въртене на зуум пръстена. Те са противоположни и явно бях свикнал с предишната посока.
Не съм прекалено взискателен към качеството на снимките, но не бих казал, че тези са по-лоши от направените със Сигма. Все пак беше светло и бях забил 5.6 апертура. Намерих няколко не добре фокусирани панорамни снимки, на който обекта на фокуса е била сравнително далеко, но като се има предви, че К-х няма индикатор за фокусната точка във визьора, това не е чудно. Отделно, че гледах за тезни неща може би за първи път 🙂
Единственото , което не ми харесва на обектива е копчето за заключването му – изглежда ми много нестабилно, все едно е правено в час по трудово 🙂 за това гледам да не го щракам много – само когато ще прибирам камерата в чантата с обектива надолу.