Април започна с лошо време и веднага щом прогнозата показа идещи слънчеви дни решихме да се възползваме. Падна се точно преди Великден, и за да се възползваме максимално решихме да посетим Пловдив. По специално Старинния Пловдив и останките от древния Филипопол.
Едва ли има смисъл да се правя на учител или да се опитвам да изнасям лекция по история. За стария Пловдив и римския Филипопол има предостатъчно информация по книги и Интернет. За това няма да пиша за това.
По гпс картата си намерих няколко паркинга в центъра и потеглихме към тях. За моя радост улицата, на която се намираше паркингът се оказа синя зона (Антим I), която разбира се в почивните дни е свободна. А покрай празниците се оказа, че по нея има доста места за спиране.
Бяхма в града към 11:00, оставихме колата, минахме пеша покрай паркинга, който си бях харесал (той не работеше в момента) и направихме малка разходка из града.
Древните останки се виждат и по централната улица. От Джумая джамия стигнахме до разкопките на Форума, върнахме се обратно и седнахме да хапнем набързо точно при табелките за стария град до джамията.
Идвайки в Пловдив е добре да си носите книжките за 100-те туристически обекта. Печат може да вземете от 3-4 места, така че едва ли ще е проблем.
Стария град е разположен по прословутите Пловдивски тепета или каквото е останало от тях. Лично аз очаквах по-запазени сгради – като в Несебър или в Созопол, но бях леко разочарован. Нещата бяха малко по-занемарени, но пък това не е морето и може би туристите са по-малко.
За мен най-голямата атракция бе Античния театър. Входа за него бе 4 или 5 лева. Нямаше много хора можеше да се мотаем из него до насита. Накрая дори поседнахме за няколко минути, но слънцето напече здраво и по белите камънаци стана доста горещо. Това древно съоръжение трябва да се види задължително. Бих казал, че е реставрирано добре, но може и още. Но някои неща ми направиха лошо впечатление – те са си типични за всички наши обекти. Значи вървиш си по хилядолетните камъни, дето са се събирали жителите на Римската империя, изнасяли са се представления, а може би дори и разни гладиаторски борби и хоп – тук сритан и намачкан найлон, там замината и натрошени палета и дъски…
И изведнъж си задаваш въпроса – ок, толкова ли няма някои работник да разкара тези неща – малко се убива идилията, да не говорим как ще се почувства някои човек ако стъпи на пирон по тези боклуци…
Нещото, което бих желал да видя там е някаква картина или макет (както на Калето в Мездра) на театъра, както е изглеждал едно време. Защото виждаме чудесни колони, скулптури и т.н., но все пак би било добре за обикновените туристи да видят нещо такова.
След театъра се размотахме още малко по тепетата на древен Филипопол, минахме край Етнографския музей, където има безплатна тоалетна и вода и се изкачихме до Небет тепе, от където се разкрива чудесна гледка към града.
Слизайки в града с ужас установихме, че целия град е решил да се разходи. Опитахме да си намерим място за по кафе, но това се оказа кошмар. Борбата с тълпата ни отказа. Най-накрая успяхме да намерим малка закусвалня с вкусни кафета на 20 м от главната улица срещу джамията, където поседнахме преди да се отправим към колата.