В края на януари решихме да отидем към Цигов чарк – вилната зона на Ракитово (Велинград). От София до там са около 140-150 км, като единствената по-лоша част от пътя е няколко километрова отсечка през едно дефиле преди отбивката за Ракитово (на пътя за Велинкград).
Бяхме запазили една от вилите Лъки. За тях трябва да направя едно уточнение. Контактите им взехме от някакъв сайт за вили, и там бе показано местоположението им картата на Гугъл. Аз си взех координатите от там и тръгнах директно към тях. Оказа се, че на картата са дали грешно положение – северната част на язовир Батак, а те си бяха в сами Цигов чарк. Явно всички знаеха за проблем, но никои не си бе мръднал пръста да го оправи. Аз разбрах твърде късно и блъсках близо 20 км. Нагоре-надолу, до като го разбера.
Като изключим това вилата бе много приятна, но не случихме на време. Събота бе хладна и облачна, а местните не знаеха, къде са екопътеките описани в интернет. А те бяха доста.
Накрая просто решихме да отидем на първото, за което видяхме табела – крепостта Цепина. Разбира се тук ще поместя извадка от википедия, за да разберете за какво става дума:
Цепина е средновековна крепост, разположена северозападно от село Дорково, Община Ракитово, Южна България. До нея се стига по 6-километров асфалтов път. Тя е изградена на конусовидния връх Цепина (1136 m).
Крепостта влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. Завладяна е от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим и Цепина се превръща в негова престолнина. Крепостта е била внушителна, външните ѝ крепостни стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата ѝ част е бил изграден средновековен замък.
В периода 1246-1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаци, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици.
Археологическите проучвания на района установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късноантичната епоха. Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (5-6 век), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на Първата българска държава. Открити са голям брой жилища от втората половина на първото хилядолетие сл. Хр. Те били четириъгълни постройки, изградени в долната си част от камъни, споени с кал, в суперструкция с кирпичи, покрити на дървени конструкции с големи керемиди – тегули и имбрици. Жилищата в голямата си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били построени едно до друго, без дворове, но с преходи между тях.
Системните проучвания на крепостта изясняват външния ѝ облик в епохата на средните векове. Състояла се е от две части: укрепено градско ядро с вътрешен град (крепостта) и подградие или външен град (субурбиум). Подградието, наричано от византийските хронисти „полис“, се намирало в подножието на крепостта. Тук са били жилищата на населението. Засега този район не е проучван, с изключение на една църква. Проучванията са съсредоточени в крепостта. Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро с дължина 640 m и дебелина 1.8 m. Те обграждат площ от 25 дка с единствен вход в югоизточната част. В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма. Стените са подсилени с 5 контрафорса. Изградени са от ломени камъни, запоени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типично за строителството на зрелия феодализъм.
Пространството в най-високата и естествено защитена част на градското ядро е било обградено със зидове, дълги 142 m и дебели 1.8 m. Те оформят самата цитадела. Тя има неправилна многоъгълна форма, съобразена с терена. Зидовете са били изградени по същия начин от ломени камъни, споени с хоросан. В този самостоятелно укрепен ансамбъл, вероятно седалище на феодала, се включват два от най-големите резервоара за вода. На единия от тях, който е бил построен на самия връх, висок 8 метра, с правоъгълна форма отвътре и осмоъгълна отвън, засводен отгоре, вероятно се е издигала многоъгълна кула – донжон с отбранително предназначение. Вътрешната крепост в западната си част се свързва със западния крепостен зид на укрепеното градско ядро с един напречен зид. На южната му страна имало две четвъртити кули. От това време са и двете църкви и другите две водохранилища в южната част на крепостта.
Проучването на крепостта Цепина става възможно благодарение на многобройните сведения, дадени от византийски извори, отнасящи се за историята на България. Първите археологически разкопки са извършени в края на 19 век от руския езиковед и историк П. Сирку. По-късно проучвания са направили Стефан Веркович, Хр. Попконстантинов, Д. Цончев и др.
Съдбата на българското население по тези места е била свързана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически и административен център в Западните Родопи.
Днес в подножието на крепостта има изградена хижа „Цепина“, както и музейна експозиция с находките от проучванията.
Крепостта я има на офроуд картата, но има и достатъчно табели, поне в Ракитово, които да ви заведат до нея без проблеми.
И тази крепост подобно на другите ни е предимно на основи и разни подземни остатъци. Входа в за музея, който е в подножието на хълма е 5 лв и важи за другата забележителност в Дорково – Плейстоценския парк. Със съжаление забелязах, че масово липсваха описания на това, което се разглежда. От 10-тина поставки за надписи, само на един имаше някаква инфомация.
Така е у нас…