Етрополският манастир е разположен в подножието на старопланинския Черни връх-1070 метра надморска височина, на 2 км. от с. Рибарица, на 5 км. от гр. Етрополе и на 40 км. от гр. Тетевен.
Тук ще вмъкна, че не става въпрос за Рибарица, която е до Тетевен, тази е друга. В Етрополе има табели за манастира. Пътят до там е с добра настилка, но в района на Рибарица е доста тесен и две коли се разминават трудно.
В района на манастира се намира и друго много интересно нещо – Етрополския водопад, наричан още Витровец. Известно време се чудих дали да не ги отделя в две галерии, но те са толкова близо едно до друго, че не вярвам някои да посети едното без да види другото.
Ако искате да си разтъпчете краката може да не ходите с автомобил чак до манастира. Влизайки в Рибарица се оглеждайте от лявата страна за пейка и голяма информационна табела. Тя указва началото на симпатична еко-пътеко. Не зная колко е дълга, но докато пътя криволичи наляво-надясно, тя я сече почти напряко. Т.е. къса, но може би леко стръмна с доста мостчета и пейки. Тази пътека ще ви изведе под Витровец и оттам до манастира.
Етрополският манастир е основан още през Средновековието. Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила.
През 16 и 17 в. Етрополският манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. Известни са имената на йеромонах Данаил, йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо и др. В манастира са написани десетки ръкописни книги, украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са „Евангелие“ от 1577 г., „Пролог за месеците“ от 1602 г., няколко евангелия от 17 в. и др.
Основател и най-изявен представител на тази школа е калиграфът-орнаментатор йеромонах Даниил. Според някои изследователи най-ранният познат засега негов ръкопис е „Требник“ от 1592 г. Ръкописите, произлезли от Етрополската калиграфска школа, са изписани с характерното писмо „етрополски калиграфски полуустав” с изразен орнаментален характер и подчертана геометрична правилност. Органически свързан с писмото на българските писмени паметници от Търновската школа този стил е подражание и стилизирано обновление на стила устав – най-старата форма на кирилицата. Етрополските ръкописно-художествени традиции оказват силно влияние през ХVІІ в. върху възникналите по същото време книжовни центрове в Средногорието – Карловско-аджарската орнаментаторска школа с центрове Карлово и Аджар и Кукленската ръкописна школа с център Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян“
При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта – 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм.
Васил Левски е посещавал неведнъж манастира. Запазено е скривалище, приготвено от Хрисант за Апостола. Според разказите на стари етрополци скривалището е изкопано от Вълко Цолов Топалски, сподвижник на Левски, член на Правешкия таен революционен комитет, участник в обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак през есента на 1872 г. и диарбекирски заточеник.
Малко информация и за водопада:
Водопадът се образува от малка река, протичаща покрай манастира, която се спуска по карстов откос. Когато човек види извора, не може да си представи, че малко по-надолу има такъв красив и живописен водопад. Интересното е, че изворът на реката е само на 300-400 метра по-нагоре и тя изглежда като малко поточе. Малко преди водопада има по-малко каменно корито. Каменното корито е широко 50-60 см и дълбочината в него е едва 10-15 сантиметра.
До 1970-те год. в края на каменното корито е имало водно колело, което е задвижвало генератор за електрически ток, захранващ манастира.
Лично на мен водопада много ми хареса. Няма прекалено много хора и не е проблем да се снима. Добре е да не снимате около обяд, защото слънцето ще се пада зад водопада и ще ви прави проблеми, както се случи с мен 🙂
До като бях там забелязах поне две места удобни за снимане – до самия водопад – ще го хванете странично, но пък така изглежда много красив и пълноводен; по пътеката доста под него – там водопада няма да изглежда толкова внушителен, но пък ще може да заснемете потока, който се образува под него.
Край манастира има места за отдих и поляни където децата да си играят.
Освен Витровец наблизо е и водопада Враня (Врана) вода. До него би трябвало да се стига от манастира, но пътеката тръгва изключително стръмно. До него би трябвало да може да се стига и от село Ямна. Ние се пробвахме да отидем, но по технически проблеми не успяхме.
Дано успеем следващия път 🙂