Времето си върви и наближи Трифон Зарезан, или пък Св.Валентин – въпрос на вкус. Бяхме започнали да се пазарим къде ще ходим от рано, но преговорите не вървяха. На края се реши да идем до Говедарци – да попием на чист въздух.
Вечерта на 14ти, палнахме две коли и потеглихме, с Ира взехме на брат й телескопа, като този път взехме и окулярите 🙂
Щяхме да спим в къща Пейчеви. Тъй като щяхме да ходим в нея за първи път, използвахме гпс-и. Монката ползваше нейната онлайн навигация, май бе на Гугъл. Както можеше и да се очаква по малките населени места пътищата не бяха добре описани. Първоначално се забихме в глуха улица. След това машинката ни преведе по едни улици с толкова кал, колкото бях виждал сами по кариерите 🙂
За щастие пежото закачи само веднъж отдолу и накрая криво ляво се приземихме до „местоназначението“. Като гледахме калта ни стана зле, ама след като видяхме, че имаше мадами дето я газеха пеша се успокоихме 🙂
На тръгване от селото се оказа, че има много по-добър маршрут, но гпс-а явно не знаеше, къде има кал и къде чакъл.
Ако това ще помогне на някой да спомена – карате до центъра, където има едни кръчми, като разбира се следвате табелите. След кръчмите на центъра има една малка уличка в ляво – хващате по нея. Сега ако ползвате гпс не го следвайте. Карайте по асфалтираната уличка до като точката на къщата ви застане точно в ляво от вас. Там трябва да попаднете на малка улица с твърда настилка без кал. Хванете по нея и сте почти там 🙂
Та настанихме се, яднахме-пинахме и решихме да видим каква е видимостта на небето. За моя огромна жалост се бе заоблачило. Опитахме се да погледаме Луната и установих за хубавите монтировки струват над 1000 лв. При липса на някакви винтове за движение или двигатели позиционирането се оказа кошмарно.
Събрахме телескопа, яденето и пиенето от оградата и отидохме да си допиваме в една от стаята. И така до към 3-4 часа.
Сутринта на закуска започнахме да се чудим, къде да ходим на разходка. За наша радост, собственичката ни светна за реставрираната крепост Цари Мали Град. Преди време Гери я бе споменавала, ама кой да се сети…
Крепостта Цари Мали Град се намира в село Белчин, което е на 10 км от Самоков в посока Дупница. Има си достатъчни табели по главния път и лесно ще го намерите.
Както правя обикновено по надолу ще приложа някаква официална информация за обекта, а след това ще напиша личните се впечатления.
Археологическите проучвания на хълма „Св.Спас“ показаха, че изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.). Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е съобразено с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на два антични пътя. Крепостта се намира в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония.
Разкопаването на по-голяма площ по време на проучванията даде изключително много материал: 1078 бр. находки / монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения. Установени са 5 фази на обитаване на хълма, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността–Сердика, Пауталия и Германея.
Траките
При проследяването на историческите пластове е доказано, че най-ранното използване на това място започва още във втората фаза на ранно желязната епоха ( VІІІ-VІ в пр.Хр). Открити са множество малки и по-големи ями разпръснати из цялата площ на обекта. Те са единични или групирани по няколко, но всички са запълнени с въглени и фрагменти керамика. Фрагментите са от различни типове съдове, правени на ръка. Преобладават урноподобните и разлатите форми. По някои от тях има врязана декорация, езичести дръжки, по-рядко релефна лента с прищипване и излъскване. Ямите определено имат култов характер, типичен за тракийското население. Липсата на изявен културен пласт от тази епоха изключват поселищен живот, но не и разгръщането на ямно светилище.
Римляните
Вторият период на спорадично посещаване на обекта се отнася към късно римската епоха (ІІІ–нач. на ІV в.). Свидетелство за това са монетните находки, както и някои фрагменти на луксозна сива и червенолакова керамика. Няма сигурни следи от обитаване. Най-вероятно в този период е функционирало езическо светилище, останки от което се откриха в най-северната част на обекта. Малкото останало от него предполага квадратен план с тесен коридор в средата и две помещения отстрани. Голяма част от него е унищожена при издигането на раннохристиянската църква от кр. на ІVв
1. Първи строителен период на крепостта
През III век по периферията на Свещения хълм е изградена оградна стена от дървени колове и плет, обмазана с глина, опожарена в средата на IV век по времето на въстанието на узурпатора Прокопий (365 – 366 година)
2. Втори строителен период на крепостта
В края на 60-те години на IV в. управителите на късно римската провинция Средиземна Дакия, предприемат укрепяване на хълма. Изградена е каменна крепостна стена, като дългите отсечки от крепостните стени са подсилени с няколко кули в най-уязвимите точки. Крепостната стена огражда цялата горна част на хълма с площ около 1 ха.
3. Трети строителен период на крепостта
По времето на обширната възстановителна кампания на византийския император Юстиниан Велики (527-565 година) на крепости и градове, укрепителната система на крепостта е реконструирана, а по време на неговия наследник император Юстин II (1565 – 1574 година) е изградена преградната северна крепостна стена с две мощни ъглови правоъгълни кули и крепостната порта.
Животът в крепостта спира след 578 г., но в подножието на хълма местното население остава да живее. При направата на канализацията в с. Белчин на много места се откриха останки от обитаване през византийския период и средновековието.
Според официалната информация за проекта са усвоени малко на 5 млн.лв. Там някъде се взети и за Калето в Мездра, но разликата е огромна.
На Цари Мали Град, под хълма, има страхотна кръчма, заедно с някакви стариини къщи, които не разбрахме какви са. Две пешеходни пътеки – отляво и отдясно на хълма, а за по-мързеливите и цяла мотриса изкачваща се по хълма под поне 45 градуса наклон. Подобно имаше в Брашов.
По по-дългата пътека е пълно с пейки, беседки и навесчета. На самия хълм има огромна площадка за забавления за деца. Местните хора спокойно могат да си водят малчуганите там и да прекарват с часове.
От детската площадка до крепостта води малък въжен мост, на който ние – по-големите не пропуснахме да се подрусаме. Мостът оцеля след нас…
Самата крепост е доста голяма и много ми хареса. Според мен тя съчетава чудесно площ със степен на реставрация. На входа на крепостта се продават монетки за спомен – 4 лв парчето. Входа за крепостта е 4 лв. Предполагам имаше аудио-гайдове или някакви брошури (липсата на които много ме издразни на Царевец), защото на доста места имапе някакви номера, точно като за гайдове.
В крепостта има църква, доста пейки, малки експозиции и поляна, на която да играят деца, ако си имате.
Оставям снимките да говорят и да се насладите на това чудесно място.