Жегите в началото на юли започнаха да се обаждат и решихме, че е време за една планина. Прогнозата обещаваше най-после два почивни дни без да вали и започнахме спорове и планове къде да се отиде.
В крайна сметка отидохме в Априлци, но не то бе целта ни. В Централния балкан има изключително много красиви места, заслужаващи да се видят. Ние си избрахме два водопада – Кадемлийското и Видимското пръскало.
Кадемлийското пръскало е един от най-впечатляващите водопади Средна Стара планина. В интерес на истината по-хубав от него до този момент не бях виждал. Той е висок 72 м и се образува от един от притоците на река Тъжа. Най-хубавото е, че се намира до сами пътя, а при желание може да се изкатерите доста близко и до самата вода. Пътя до, който се намира свързва село Тъжа с Априцли и по него има и друг водопад – Бабското пръскало, който не посетихме.
Не зная как е маршрута от с.Тъжа, но от Априлци е има един доста стръмен участък от него, който здраво ни озори. Може да разделим пътя на две части – от Априлци до хижа Тъжа, който се взема за около 2 и ½ – 3 часа. Около 1/3 от него се пада на стръмния участък. Разбира се смятам началото на маршрута от края на хубавия асфалт в края на Априлци. Ако сте с по-висок автомобил, може да си съкратите маршрута с около 2 км.
Вървите си знчи по широк почти хорски път, от едната ви страна тече река, а в далечината се извисяват зъберите на Стара планина. Според някой това трябваше да е връх Ботев. След 3-4 км обаче започва истинското изпитание – стръмния участък. В тази част от пътя има поне 2 чешми – едната в равното и другата в края на стръмния участък.
Втория етап е от х.Тъжа до водопада. Той отнема около 1 – 1 и ½ часа в завсимост от ходенете. След като преодолеете изкачването пред вас ще се ширне красивата гледка на Балкана – зелени поля сред по-високите върхове. Хижа Тъжа е наблизо и може да хапнете, пийнете и отморите. В хижата има вътрешни тоалетни с баня. От тук може да тръгнете и към връх Ботев.
Пътя до водопада е с много малък наклон и се взема лесно. На няколко пъти ще ви се наложи да пресичате рекички и може да се наложи да нагазите във водата 🙂 Малко след Тъжа има още една хижа – Мандрата. В началото ни изглеждаше изоставена, но като наближихме видяхме паркирана кола, а на връщане даже комина пушеше.
В тази част от пътя ще срещнете коне, крави и доста досадни бръмчащи машинки, като автомобили, атв-та, мотори. Явно пътя от село Тъжа (южната страна) е с по-малък наклон.
И така, в накрая ще стигнете до красивия водопад трещящ само на няколко метра от вас. Преди него ще видите един водоскок, до който без проблем може да се доберете за да се снимате. Е надявам се, че са ви останали сили за връщане 🙂