2014-та дойде и сняг не заваля. За сметка на това дойде на Ира сестра й с малките и решихме да излезем до Витоша с по-голямото пакостниче.
То горкото много мързеливо – повече дори от мен 🙂 и не обича да ходи на разходки 🙂 но с общи усилия се разходихме 30-тина минути из планината.
След пролетното време през януари, през март наваля сняг и с Ира решихме да изпробваме зимните обувки. Всичко бе добре, но в един момент се спуснаха облаци и завя силен вятър. Преценихме, че е по-добре да се върнем. На връщане срещнахме един чичка само по къси гащета, гети и естествено окосмяване 🙂