За последния ни цял ден в Барселона имахме два варианта – Монсерат, което се намираше на около 50 км от града или посещение на Тибидабо. Тъй като първото е планина, а не всички бяхме подготвени за планински туризъм се спряхме на Тибидабо.
Хълма Тибидабо се намира в северната част на Барселона и е най-високата точка в града – 543 м. Превърнат е в обществен пак в началото на 20 век, а по-късно са изградени увеселителен парк и катедралата Темпле дел Саград Кор. До колкото знаехме цената за парка за един ден бе в рамките на 30 евро, като в това дори не влизаха всички атракции. С други думи за нас оставаше катедралата и каквото друго намерим за разглеждане.
В началото не бяхме сигурни как се стига до там, но с гледане на карти и питане успяхме да намерим спирката, която ни трябваше – Av. Tibidabo на линия L2, след това се ориентирахме по тълпата за да хванем едно автобусче за няколко спирки. Дневната карта важеше за това автобусче и не ни таксува наново. По принцип имаше някаква система с автобуса – той не върви всеки ден. Ако не е автобусчето по маршрута върви трамвай или нещо такова.
След няколко минутки бяхме на спирката към самия хълм, до който се стига с влакче, изкачващо се под голям наклон. Цената бе около 10 евро за човек в двете посоки. Изчакахме влака да се напълни и за има няма 10 мин бяхме на хълма.
Паркът не ми се стори нищо особено. Може би защото съм виждал и по-големи. А понеже бе седмичен ден, почти нямаше хора. Порадвахме се на гледката към града и отидохме да разглеждаме катедралата.
Като цяло бе доста красива – отвън и отвътре. Качвайки се по стълбите в ляво и дясно от входа попаднахме на нещо като тераса. От нея също се влизаше с сградата – сякаш катедралата бе на два етажа. Разглеждайки наоколо в далечината съзряхме планина смътно напомняща на Монсерат. Дали бе това не разбрахме.
Помотахме се, поснимахме се и решихме че е време за нов опит да влезем в парк Гуел. Пак не ни излезе късмета. За да не сме с празни ръце се помотахме пред входа на платената част и се опитах да снимам всички, което успея, което си беше над 80% от парка 🙂
За разнообразие минахме по друг път и отново се приземихме на площад Каталуния. Този път го разгледахме по-подробно. Причината бе т.нар. Локърс – места, където можеш да си оставиш багажа за няколко часа, за да разглеждаш на спокойствие. Това се налагаше, защото полета ни бе в 21.00 на другия ден. Та Локърите се оказаха съвсем наблизо – ако попитате в информациите на площада ще ви го маркират на картата. Цената е около 5 евро на ден. След като намерихме каквото ни трябваше се прибрахме за кратка почивка.
Започнахме да повтаряме обиколките – пак отидохме на Пасеч де Гарсия. Този път освен познатите вече сгради се натъкнахме и на малък колеж, или пък да бе университет, с красиво направена входна част. Изчакахме да се стъмни и направих няколко снимки на Мансана де ла Дискордия – така е дори по-красива, от колкото през деня.
На прибиране отново минахме през Каталуния за да видим шадраваните на тъмно. Така приключи деня.