Барселона ден 2

Всяка нация си има гении. Един от испанските гений е Гауди. Не запознат с историята и цялостното му творчество, но не може да посетите Барселона и да не видите някоя от творбите му, а те са много.

Може би най-известната е Ла Саграда Фамилия. Църквата е започната през 1882 г и все още не е довършена. До смъртта си Гауди ръководи строежа. Замисълът е уникален, както и изпълнението, но този текст тук не е с цел да ви запознае с това. Ще намерите достатъчно материали за това в Интернет.

До църквата се стига лесно метро линии 2 и 5, спирка Саграда Фамилия. Може би не е лоша идея да си закупите предварително билети, вместо да ходите самата църква, тъй като влизането се осъществява на определени интервали от време.

Ние все пак отидохме и си взехме билети за късно след обяд. До като се редяхме на опашката успях да направя няколко снимки на фасадата – детайли са уникални. Разбира се най-добра и известна е частта построена под ръководството на Гауди. По съвременните се набиват в очи с ужасните си бетонни колони и стени. Няма да помествам всичко, което снимах като фигури надписи и т.н., защото галерията ще стане ужасно голяма.

Та за да уплътним времето до 16.00, когато трябваше да влезем в Саградата решихме да посетим друга забележителност – парк Гуел, построен от другия прословут гений – Гуел. До паркът се стига с метро линия 3, спирка Lesseps Vallcara.

Паркът не е далеко, но пътя върви по една много стръмна улица. За радост на всички, по 2/3 от нея е построен ескалатор, но последната част трябва да се катери пеша. Системата за билети е както за църквата – по-добре си ги купете през Интернет. По-бързо и е евтино излиза. Ние тъпо и упорите не го направихме, и така няколко пъти…

Самия парк е разделен на 3 части – свободен парк, музей, и платена част от парка. След като се разбра, че този ден няма да се доредим да влезем в платената част решихме да се разходим из останалата. От нея успяхме да надникнем в другата част, но без да видим главната атракция там – прословутото фаянсово геконче (или пък е дъждовни…. нека е гущерче), един от символите на Барселона.

Понеже парка е на високо от него се открива поредната гледка към града, ако ви харесват гледките към градове разбира се. Тук има разнообразие от пътечки, алеи, места за хапване и почивка, както и всякакви музиканти, художници, амбулантни търговци и какво ли не. След известно обикаляне попаднахме на нещо по-различно. Някакъв мъж изрязващ от хартия профилът ви, след което го поставя в едни пликче и получавате нещо като портрет 🙂 Стана ни доста интересно и всички без Ира се изрязахме при човека – резултатите се получиха много сполучливи. Да не говорим, че това ставаше в рамките на 1-2 минути.

След като прекарахме следобяда в парка бе време да се върнем в църквата. Като нетърпеливи посетители се набутахме направо в църквата. Но ако не сте чели много за нея и не знаете какви похвати е ползвал Гауди, преди да влезете в самата църква в ляво има една малка стая с обяснения и примери за това. Отбийте се първо там!

От вътре Саградата е уникална както и от вън. Едва ли има друга такава постройка. Ще оставя снимките да разкажат за това. Блещейки се вътре, се питахме да разнищим теориите на конспирацията и закодираните послания на гениите в творбите им. Ако не сте гледали или чели Шифъра на Леонардо, горещо ви го препоръчвам!

Купувайки си билет имаше няколко възможности – за църквата или за църквата и някоя от кулите. Ние взехме билет с една от кулите. Според мен не си заслужава – поредния изглед на Барселона от високо. От горе на всичко изглед не във всички посоки. Тук изгубихме в разглеждане не по-малко от час. При повече желание можеше и повече.

Времето бе напреднало доста, а имахме среща с нашата позната тук на Пасеч Де Гарсия, за да опитаме един местен ресторант. Отново имахме време за разглеждане. На практика площад Каталуния бе близо на юг от нас. Самата улица е в посока север-юг и тръгвайки от площада до пресечката с Avinguda Diagonal има доста неща, които да видите.

Сред най-известните са Мансана де ла Дискордия, чийто вход е над 20 евро и Ла Педрера (Каса Мила) – фасадата й бе в ремонт и увита в предпазна мрежа. Но разбира се по цялото протежение на улицата има уникални фасади, имам чувството, че по-интересните сгради бяха от дясната страна, движейки се на север.

След посещението на ресторанта по същия път се отправихме към квартирата за почивка. А след това отново отидохме на фонтана. Този път снимките са по-малко. Има доста сполучливи, защото хората бяха по-малко и успяхме да седнем близо, като така подпирах фотоапарата на коленете си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *