Барселона ден 1

След около 3 часа полет, малко преди свечеряване самолетът се приземи на летището в Барселона. За наше съжаление времето там бе почти като в България – 16-тина градуса. Студено като за края на май бих казал.

Барселона е столица на областта Каталуния, разположена в източната част на Испаня. Тази област е повече или по-малко автономна и все още се опитва да се отдели, като самостоятелна държава. В областта освен испански, втори основен език е каталунския. Като се има в предвид, че не знам нито един от двата, гледайки само по надписите, стигнах до извода, че разликите са колкото между българския и македонския (плюс-минус).

От терминал 2 с автобусче А2 стигнахме до площад Каталуния и някак се ориентирахме в нашата посока – площад Университет. Вече бе тъмно, но още тогава ни направиха впечатление големите групички от мъже в района, без жени в тях…

След разговора с човека посрещнал ни в жилището и една българка живееща там стана ясно, че площада пред университета и Барселона като цяло е нещо като втора Холандия – трева, алкохол и хомо истории до немай къде. Лично на мен хомо-гледките ми дойдоха в повече…

След като оставихме багажа се разходихме на бързо из квартала да видим цените – като нашите и високи, като числа, но в евро.

Ако направим съпоставка с екскурзията до Рим, тази излезе доста по-скъпо. Не само заради самолетните билети. Тук забележителностите са доста по-разпръснати, входовете им се движат между 10 и 25 евро на човек, и към настоящата дата цените на градския транспорт за два пъти по-високи. Разбира се има разни комбинирани карти, който свалят цената два пъти. Но пък в Рим имахме Рома Пас – карта за транспорта с включен вход за две забележителности.

Както и да е, на следващия ден започна същинската обиколка.

Монжуик е хълм в западната част на Барселона. Един от двата, даващи изглед към града. За да стигнете до целта може да се използва метрото. Слиза се на спирка площад Испания. На това място може да разгледате следните забележителности:

  • бившата арена за борба с бикове, по настоящем мол – голяма кръгла зала, северно от площада;
  • Ла Фонт Мажика – уникален фонтан, разположен пред Музея за изкуство на Каталуния (Палау Насионал), и южно от площад Испания. Фонтана предлага незабравимо шоу от тип звук, светлина и вода през почивните дни от 21.00 до към 23.00;
  • Музея за изкуство на Каталуния (Палау Насионал);
  • Побле Еспаньол – нещо като Етъра, но в староиберииски стил;
  • Алея Олимпика от Олимпийските игри през 1992 година;
  • Фундасио Жоан Миро – галерия и архив посветени на едноименния художник;
  • Кастел де Монжуик;
  • и като за финал може да се спуснете до брега по въжената линия следвайки табелите Miramar.

Както разбрахме, борбите с бикове (Корида) били забранени преди няколко години и сградата вече била мол, но не отидохме до нея.

Поне според мен най-голямата атракция тук си остана фонтана. Направих доста снимки през дени, но две поредни вечери ходихме да гледаме шоуто на тъмно – уникално е. За съжаление е трудно да се намери добро място за снимане. Все пак шоуто е към два часа и текучеството на хората – голяма. С малко търпение може да се намери хубав изглед. Разбира се добре е да сте си взели по-солиден статив… аз бях с малкия, заради ограничението в багажа. Та музикалния съпровод е от класика до съвременни денс и поп парчета. Цветовете са много, а възможностите на водните механизми – страхотни. Ще се убедите сами.

Предварително ще предупредя – последните снимки от този ден са посветени изцяло на фонтана – към 70 на брой 🙂

До фонтана се намира Палау Насионал. Сградата е величествена от вън. Ние с Ира не влязохме, но другите влязоха. Споделиха, че гледката от покрива била добра.

Вместо в музея отидохме да разгледаме Побле Еспаньол – изкуствено създаден архитектурен комплекс подобен на нашия Етър, целящ да представи древно иберииско селище, за хората дошли на олимпиадата през 1992 година. Както и у нас, тук може да намерите много занаятчийски работилници и кафененца. Входа бе около 11 евро на човек.

Отправихме се отново към музея, събрахме останалите от групата и тръгнахме към Алея Олимпика. В стадиона не влязохме, заобиколихме го и се продължихме към Miramar.

Някъде по пътя, вдясно видяхме сградата на Фондация Жоан Миро. Там също не влязохме.

Стигнахме до е една въжена станция и аз се запънах да ходим до Кастел де Монжуик. От пътеводителя ни не очаквах нещо интересно, но исках да видя сградата от вън. Групата отново се раздели – ние е Ира към крепоста, а останалите към Miramar. До крепостта можеше да се стигне с въжената линия при която бяхме стигнали, но опашката бе голяма, за това тръгнахме по хълма пеша. Стигнахме за около 10-20 минути. Гледката от върха бе хубава. Най-интересното на крепостта бе ровът около нея, превърнат в хубава градина и пътя от крепостта до Miramar – осеян с палми, градини и малки водоскоци.

Докато стигнем нашите хора бяха купили билети за лифта и ни чакаха. Отидоха още 20-30 евро за тая екстра. Гледката от кабинката бе страхотна, за който не го е страх от високо. На плажа, вече изморени си намерихме едно кафе и седнахме да хапнем и пийнем за първи път сангрия в Испания.

Да кажа с две думи какво е сангрия за тези които не знаят. Това е традиционна напитка на основата на вино, подобно глювайна в Германия. Колко са подобни двете напитки мога само да гадая. Във всеки случай сангрията също има плодове – ябълки, малини, портокали, лимони. Има два вида сангрия – обикновена и кава. Разликата е, че кавата е с газирано вино, предполагам шампанско, и е малко по-скъпа.

Та на плажа имахме среща с едно момиче живеещо в Бареслона, приятелка на нашите хора. Тя щеше да ни бъде водач до края на деня.

От плажа по Pasage De Joan De Borbo заобиколихме Port Vell и малко преди статуята на Колумб, свихме надясно, за да навлезем в тесните и мрачни улички на Бари Готик.

Тази част на Барселона е една от най-старите, със средновековни улици и останки чак от римско време. В тесните клаустрофобични улички има доста магазини за сувенири, където може да се пазарите на воля. По-широките пък гъмжат от хора и кафенета.

Едно от първите интересни места, до който стигнахме бе Placa Del Rei – малък площад заобиколен от сгради, приземните етажи на който са пълни с кафенета и ресторанти. Тук има поредния фонтан, палми и пейки на който, ако успеете да седнете може да позяпате на воля. Някъде в околността се намира и запазените останки от римска стена вплетени в по-съвременни сгради. В първия момент не се усетих по край какво минавам – странен двор на сграда ограден с решетка и зидария стърчаща от сградата.

Отново по тесните улички стигнахме до Placa De La Seu и готическата катедрала (La Seu) разположена там.

Освен самата катедрала може да разгледате и галерията й, има и други неща за по-любопитните, но ние се задоволихме само с първите две. В галерията освен гъските-пазители може да видите златни рибки, и много произведения на готическото изкуство.

Тук ще направя малко отклонение за една верига от заведения – BuenasMigas. За първи път го видяхме на площада на Университета, по-късно го видяхме в една от малките улички около La Seu. Заведението е изключителни приятно като обстановка, особено това при катедралата. По време на престоя ни имаше промоция на сангрия – 1,5 л за 10 евро, което си беше доста добра цена. Сангрията им също бе хубава. Инак цените на храната бяха нормално – между 4 и 5 евро за сандвичите подобните им и между 3 и 5 за сладкишите. Заведението предлага безплатен безжичен интернет достъп, като паролата и името са на касовата бележка.

Пред катедралата, този ден имаше някакъв празник и народа се бе хванал на нещо като хоро. След като разгледахме се отправихме към квартирата за кратка почивка преди първото посещение шоуто на фонтана.

Малко преди 21.00 се добрахме до фонтана. Няма как да опиша представлението с думи. Снимките са начин да покажа, как изглежда. Опитах се да заснема и няколко клипчета с телефона, които мисля да приложа като видео. Качеството не ми се стори много добро, но е по-добре от нищо. Направих го по-скоро да предам движението и звука. Цветовете изглеждат по внушителни на снимките. Особено тези правени от статив.

Приятно разглеждане 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *