По случай 24-ти май и трите почивни дни около него бяхме запланували малко да пообиколим из България. Първоначалния план за качване на връх Ботев отпадна, заради очаквано лошо време. Резервния план бе – Шипка, Търново. Като бонус ни дойде посещението на Боженци и взетия печат от Етъра, което ни доближи на 5 печата от сребърната значка 🙂
Храмът „Рождество Христово“ в град Шипка и връх Шипка са два различни туристически обекта с два отделни печата. Но с оглед близката им история, положение и име ще ги разгледам като едно пътуване.
И така, когато става въпрос за история предпочитам да се позова на официалните източници а именно – сайта (книгата) със стоте национални туристически обекта:
Когато пътувате от Казанлък за Габрово, вие ще съзрете позлатените куполи на този храм, които и в облачно време сякаш излъчват светлина. Интересна и трогателна е историята на неговото построяване. Както е известно, хиляди руски войници губят живота си в жестоките сражения или от глад, болести и студ през суровата зима на 1877-1878 година.
Идеята да се построи храм-паметник на загиналите за царя, християнската вяра и за освобождението на братския български народ се ражда в Русия. Инициатори са Олга Николаевна Скобелева, майка на прочутия военачалник, бившия руски посланик в Цариград – граф Игнатиев, неговата съпруга и още неколцина съмишленици. Призивът им бил подкрепен през 1879 година и от Царя Освободител, император Александър Втори, който дарил икона, ризница и 1000 рубли. Той издал разрешение за учредяване на „Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана за вечно поменуване на воините, загинали през 1877-1878 година“. Решено било той да бъде построен там, където започва Шипченският проход, но тъй като теренът се намирал в пределите на така наречената Източна Румелия, се наложило да се издейства специален указ от султана. Единодушно било одобрено и името на храма – „Рождество Христово“, защото последната голяма битка се състояла именно в дните около този празник. Събрани били повече от 300 000 рубли и многобройно количество дарения. Строителството му продължило 6 години, бил завършен през 1902, а официалното освещаване, извършено от 15 до 19 септември, се превърнало в пищно всенародно тържество и съвпаднало с 25-годишнината на Шипченската епопея. От българска страна присъствал княз Фердинанд, а руската делегация оглавявал личният представител на император Николай Втори, великият княз Николай Николаевич-младши.
Храмът е построен в стила на руските църкви от 17-ти век. Петте позлатени купола – четири странични с височина 33 метра и централният, който се извисява на 42 метра, имат традиционната форма на луковица. Общото тегло на 17-те камбани, украсени с орнаменти, надхвърля 20 тона, като най-голямата тежи 11 643 килограма. На празници сладкогласният им ек се носи от долината на Казанлък чак до билото на планината. Куполите завършват с десет метални, обковани с мед, кръста. Също толкова пищна е и вътрешността на храм-паметника. Поразително впечатление прави позлатеният иконостас от липа. Десетките икони, които го украсяват, рисувани върху изсушено кипарисово дърво, са дар от монасите на руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Атон.
Стенописите започнали да рисуват през 1902 година руският художник проф. Мясоедов, автор на централната композиция „Христос Пантократор“ и проф. Антон Митов. Работата по тях била продължена от колектив, ръководен от иконописеца Николай Ростовцев, и завършена чак през 1957-1959 година. Когато посещавате този храм непременно трябва да зърнете и криптата, която се намира под основното ниво. В нея също има забележително красив иконостас, а в двете странични галерии 17 каменни саркофага пазят костите на загиналите при сраженията на Шипка. В храма и страничните галерии, на каменни плочи са изписани имената на воинските части и падналите герои – общо 18 491 души. Не са забравени и българските опълченци – четири плочи припомнят за саможертвата на 451 български воини.
Храм-паметникът, част от историко-архитектурния резерват „Шипка“, до 1934 година е притежание на руската държава, която на 23 юли същата година го дарява на България. От декември 2004 година той вече е собственост на Българската православна църква.
Храмът наистина е много красив с позлатените си кубета, бих казал, че в облачно време изглеждат по-красиви на фона на сиво-сините облаци.
Печата е в църковния манастир в двора на църквата. Снимки от вътрешността не мога да предложа, но на който му харесва да посещава църкви едва ли ще пропусне да разгледа храма от вътре.
Връх шипка се намира след град Шипка в посока Габрово. Не мога да кажи нищо повече от това, което са казали историците и поетите. Този монумент задължително трябва да се види от всички българи.
По-долу ще се опитам да приложа нещо официално за върха и паметникът. А тук ще кажа няколко неща от мен.
Има такса вход и такса за снимане. До паметникът може да се стигне с кола или по 900 и няколкото стълби водещи до него. Тоалетна на върха не видях, но на паркинга под върха има. Тя не е към някое заведение, а си е самостоятелна 🙂
От шипка се вижда комунистическата крепост Бузлуджа, на която не съм ходил, но изглежда доста по-голяма от паметника на Шипка – как може да сравни някои скромната пуканица на Шипка с великата епопея на 9-ти септември?
Ако не се спомене в официалните източници, които ще приложа ще напомня, че върхът е прекръстен на Шипка доста след боевете водени на него. Ако не се лъжа се е казвал Св.Никола. Освен това, самата битка не се е водила на върха с паметникът, а на един от съседните му. Защо паметникът е построен на сегашното му място, ще трябва да потърсите в нета или по историческите книги. Все пак след Освобождението годините са били меко казано тъмни – белязани от междусъседски войни, предателства, борби за власт, борби между великите сили да ни наложат своето влияние и т.н. и .т.н.
И така, според Вики:
Шипка е връх в Стара Планина с надморска височина 1326 м, разположен на изток от Шипченския проход. До 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а до 1977 г. – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвователните усилия за освобождението на България от Османско робство.
През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Национален парк-музей Шипка. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 м), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.
По време на Руско-турската война (1877-1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отред (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август (виж Шипченска битка (август 1877)). Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.
Тази година успях да отида на заветния връх по време празненствата от победата там – 24 август. Пристигнахме към 11:00 и успяхме да изпреварим всички официални прояви.
Имаше много хора, не само българи. На всякъде витаеше патриотични дух. Вееха се знамена. За съжаление голямата блъсканица и нахалните хора развалиха спокойното гледане на възстановката. С цел избягването на скандали за това кой ми е стъпил на врата или ми е ритнал фотоапрата реших да се изтегля назад и да оставя по-нахалните люде да гледат отблизо. Това ме лиши от някои хубави кадри, но въпреки това възстановката я биваше.