Както вече споменах основната цел на екскурзията бе Царевец. Умишлено не казва Велико Търново, защото отивахме само за една вече и само, за да видим крепостта.
Хотели в близост до Царевец – колкото душа иска, но ние бяхме позакъснели с резервацията. Звъннахме на няколко места и накрая намерихме свободни стаи в Хостел Мостел.
Звъннах им аз и за мой ужас от там ми отговориха на английски! Нямаше никой знаещ български в хотел в България! Преживях го някак и запазих двойна стая за 30 лв на човек за вечер.
Хостела се оказа… хостел, малко по-мизерно от хотел, но пък с приятен персонал, доста чужденци и закуска и вечеря включена в цената 🙂 Последните две малко позамазаха останалите негативи 😉 Инак хостела се намира доста близо до крепостта – 5-10 мин, малко в страни от основните улици, което е добре, от гледна точка на паркирането. Ако желаете да нощувате някои път в този хостел направете си резервацията през booking.com – по-евтино ще ви излезе и по-лесно ще намерите хостела.
Още същата вечер отидохме за нощни снимки на крепостта и за наша радост, станахме свидетели на специалното шоу ‘Звук и светлина’, пресъздаващо историята на старата столица. По принцип шоуто е скъпо удоволствие и не се предлага винаги и на всеки, но е ефектно.
Сигурен съм, че ще познаете снимките от него. Приложил съм доста снимки, защото по време на шоуто светлините непрекъснато светват, гаснат и сменят цвета си.
На следващия ден отидохме рано-рано за същинската обиколка на крепостта.
Почувствах се като на Капитолийския хълм. Разликата е само във височината на руйните. Там са по-високи и може би е по-голямо де, но такова бе чувството. Със сигурност старата ни столица е била нещо впечатляващо за времето си, но за съжаление е имало кой да се погрижи от нея да не остане нищо.
Преди да излезем хапнахме по сладолед в кафенето в крепостта и пихме по кафе. Точно тогава се изсипаха поне два камиона с дечурлига и на хълма стана напечено 🙂
Дойде ред да кажа и няколко критични, но надявам се градивни думи. Има много реставрирани участъци, дори видях, че работят по Трапезица – от другата страна на реката. Светлинното шоу също е много добро, но може още.
Ще направя съпоставка със Сейнт Гор в Германия. Може би защото идеята приложена там е добра, пък и като големина двете крепости горе-долу съвпадат.
Та на влизане в Сейнт Гор ти дават брошура с карта на крепостта. Там е изрисуват маршрута, по който да се движиш и са боцнати множество ‘интересни’ точки (POI).
Каква е ползата – влизаш в крепостта и знаеш на къде вървиш. Движиш, и хоп пред теб табелка с номерче, съвпадащ с някои от POI-те на картата. Прелистваш брошурката и четеш – ахааа, това е еди-какво си, тук е станало еди-що си – якоооо!
И така ти наслагват 10-20 точки и ти хем се разхождаш, хем се запознаваш си историята, хем ти е интересно – търсиш съкровище, подреждаш пъзела на събитията.
А при нас – скиташ се из камънаците и тук-там може да видиш табела – ‘Църква N10’. Ще ме извиняват археолозите, ама на мен това не ми говори нищо. Особено ако не съм чел по история нещо в последните месеци. Единственото, което бях чувал бе Лобната скала – нея я видях. Нито разбрах къде е Балдуиновата кула (всъщност това е единствената кула от снимките, без тези на входа), нито Жидов гроб (според Вики – В бележка към стихотворението Вазов пише: „На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на робството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник.“) – нищо! Тъмнина в мрака…
Да ме извиняват хората трудили се по реставрацията на Царевец. Знам, че е лесно да се критикува, но това го изписах с надежда някои да го прочете и да откраднем идеята от немците – надявам се няма да се сърдят, и да я приложим на практика. Защото е много тъжно да идеш, гледаш и накрая да кажеш – а ве имаше някакви камъниии, стениии, останкиии, салатки-малатки и туй-то!
Трябва да разбереш какво е било Търново без предварителна подготовка!
По-надолу ще постна малко официална информация за обекта.
Този град, сърцето на средновековната българска държава, бил наричан „Царевград Търнов”, „Трети Рим”, „Втори Константинопол” и го сочели като един от най-могъщите и големи градове в Югоизточна Европа през XII-XIV век, който поддържал оживени търговски връзки с Генуа, Венеция, Дубровник и още много други. Център на върховното управление на държавата бил силно укрепеният хълм Царевец, до който можело да се достигне само от запад. Доминиращо място в крепостта заемали Дворцовият и Патриаршеският комплекс. Дворецът на българските царе е бил най-внушителният и монументален ансамбъл в столицата, където живеели владетелите и техните приближени, които осъществявали цялостната политика на държавата. С площ от 2872 кв. метра, той бил защитен от мощни крепостни стени и кули. В дворцовата църква били положени мощите на най-почитаната от българите светица – Света Петка Търновска, и пак в нея били погребани някои от българските владетели, стояли начело на държавата през XIV век.
Патриаршеският комплекс заема площ от 2413 кв. метра. Оттук, от „Майката на всички църкви” се осъществявало управлението на духовния живот. В него са се намирали библиотеката, скрипторият, жилищните и служебни помещения, килиите на монасите. Днес може да се посети напълно реставрираният патриаршески храм „Възнесение Господне”, чиято кула-камбанария се вижда от което и да било място в старопрестолния град. Вътрешността на храма е украсена с мащабни композиции, дело на Теофан Сокеров, които представят личности и важни моменти от нашата средновековна история. Експозицията е изцяло със светски характер.
Археологическите разкопки свидетелстват, че останалата част на Царевец е била плътно застроена, разкрити са основите на над 470 жилищни постройки, 23 храма и 4 градски манастира.