Така се случи, че ходих до Ловеч и не свърших напълно работата, за която бях тръгнал. Викам си – така и така работа на свърших поне да видя Троянския манастир и да взема печата от там 🙂
От Ловеч до Торян са към 30тина км, после още 5-10 до Орешака и манастира.
Нещо май съм предубеден… След като съм видял 5-6 манастира или църкви останалите вече не ми се струват интересни. Предполагам идеята им не е да са интересни на такива като мен, но да си кажа мнението 🙂
Манастирът е доста по-малък от Рислксия. Има си малък музей със старинни икони и стая, в която е отсядал Левски, разбира се с изход към тавана на сградата. Изхода ми се видя доста тесничък, но пък и човекът не е работил на стол, както правят много от нас.
Входа за тези неща е по 2 лв на човек. Там е пчатът. Снимането е разрешено в двора на манастира, въпреки масовите табелки „Снимането забранено“… Не попитах дали в църквата не се снима, заради светкавиците или поради друга причина.
А ето и данни за самия манастир според сайта за 100-те туристически обекта:
Манастирът „Успение Богородично”, трети по големина у нас след Рилския и Бачковския, е на десет километра от Троян. За неговото възникване има легенда. Двама пътуващи монаси, които носели икона на Света Богородица, замръкнали и пренощували в колиба, намираща се на същото място. През нощта на единия от тях се присънила самата Света Богородица, която заръчала на това място да бъде построен манастир. Така възникнала Троянската обител и една от днешните махали на Черни Осъм, наречена Миленча.
Троянският манастир е създаден в края на XV век, но първи писмени сведения за него са запазени от XVII век. Манастирът не остава встрани от стремленията на българите към национално освобождение. Именно в него Левски основава единствения в страната монашески революционен комитет, начело на който застава самият игумен Макарий.
Днес в манастира могат да се видят богата музейна сбирка от дарове и църковна утвар, скривалището на Апостола и стаята, в която е отсядал цар Борис Трети. Посетителите тук не секват, но най-много хора се събират на храмовия празник 15 август. В днешния си вид манастирът е изграден в началото на XIX в. В годините на Възраждането той е бил не само известно книжовно средище за издаването на редица богослужебни книги, но и голям културен и революционен център. Още през 1865 г. към него било открито килийно училище, просъществувало до 1883 г. След 1850 г. до Освобождението Троянският манастир е бил оживен революционен център. В него са пребивавали видни революционни дейци – Панайот Хитов, Панайот Волов, Георги Бенковски, Ангел Кънчев и др. Васил Левски също е посещавал често манастира. Стаята, в която е заседавал революционният комитет и в която е преспивал Апостолът, е превърната в музейна сбирка. В съседни помещения са показани ценни старинни икони, щампи и клишета за печат, съдове от мед, ковано желязо и глина, църковна утвар и др., а в библиотеката се пазят старопечатни книги с преписки, редки ръкописи и архивни материали. Всички тези материали свидетелстват за богатата история на манастира.