Дойде края на юли и нещо отпускарското настроение започна да ме мъчи и мен. Викам – Ире, дай да палим гумите и към Хавай! А Монката – окс, тва е над Кърджали до язовира…
И така се отправихме към село Главатарци – южно от Кърджали до язовира, на има няма 5 км. От София това са към 250 км, но след магистралата пътя не предполага бързо каране и като време си е поне 3 часа.
Селото се оказа нещо като вилна зона с много хотели, кой от кой по хубави. В началото си бяхме харесали хотел Трифона Зарезан, но не успяхме да се уредим места и си запазихме няколко дни в „Св.Константин“ – до сами брега на язовира. Хотелчето е ново, но има доста дребни и дразнещи неща в него, като проблеми с оттичането на водата в банята, супер бедното меню в ресторанта, нередовно изхвърляне на коша с боклука и т.н. Друго за мен супер досадно нещо е, че всичко, което си поръчваш там като храна и пиене освен, че можеш да си го платиш на момента ти го пишат на някаква сметка на стаята. И в един момент се получава, че ти си платил консумираното на момента, но някой е забравил да ти го отметне от сметката и там виси, като непалтено. Така че имайте си едно наум… Надявам се собствениците да обърнат внимание в скоро време на тези неща.
Що се отнася до Трифона Зарезан, ходихме няколко пъти да вечеряме там и той определено изглежда много по-добре отвън – спретната зелена градина с басейн, сграда с много дървения в старовремски стил, доста добра кухня, но както и да е.
Разбира се преди да тръгнем разгледах на няколко места, какво може да се види в района. Неща много, но могат да се опишат като „каманяк“ – разни чукари в причудливи или не толкова причудливи форми и много древни останки от обитаеми селища.
Тръгнахме и за да сме сигурни, че няма да пристигнем много рано решихме да се отбием до първата забележителност в района – Перперикон. Официалната информация за него ще приложа по-долу, а сега ще кажа моите слова.
АйГо определено имаше проблеми със завеждането ни до там и за това предпочетохме да се осланяме повече на табелите – такива имаше, но за по-сигурно питахме веднъж-дваж. Стигнахме благополучно, оставихме колата на паркинга за 1 левче, минахме през тоалетната за по 50 стинки на човек и си взехме билети за по 3 лв/човек, щтото не сме пенсионери, деца или студенти. За тях е по 1 лв.
На паркинга може да се вземете всевъзможни сувенири, аз си взех една тениска. Напълнихме шишенцата с вода, защото ни предупредиха, че на горе е много припек. И тръгнахме по пътя към древния Перперикон, където според разните там надписи, на Александър Македонски македонски му предрекли, че ще завладее познатия свят, а на Римската империя, че ще стане най-великата империя в света след древната Империя на Ситите, преди джедайте от старата Република да им разгонят фамилията 🙂
Споменах ли, че Перперикон е част от стоте туристически обекти, а печата му е в една от лелите със сувенирите.
Та наближавайки обекта си припомних годините на кариерата. Ние пристигнахме там към 11-12 часа. Жегата и белите камънаци там ме върнаха към караиерските ми подвизи.
Личеше си, че това е древна обител, мегалитните камънаци навяваха респект и величие за едни древни отминали времена, за които само можем да предполагаме какво е било. Времена на митове, герой, принцове, принцеси и жрици в техните каменни тронове. Времена на битки и завоевания. Наемането на гид бе 30 лв и ако попаднете не група може да чуете това-онова. Ако не може да си купите карта на района и да се запознаете само с подробностите, без лиричните отклонения на разказвачите. Обиколката ни отне около час.
Само да вмета – парното, канализацията и другите „блага“ на цивилизацията не са открити от царете на Първото Българско царство. Има ли са ги и тук – в Перперикон – 6000 хил.г.пр. Христа, та за какви блага говорехме 🙂
Разкопките продължаваха и в момента и според мен, когато и да се отиде на Перперикон няма да е късно или загуба, стига да не е много жега 🙂
А сега официалните слова за обекта:
Перперикон /Хиперперакион/ се намира на 15 километра североизточно от Кърджали. Извисява се на скален връх с надморска височина 470 метра. Знайно е, че още старогръцкият историк Херодот споменава за прочуто светилище – прорицалище на древния тракийски бог Дионис – Загрей, намирало се някъде в Родопите. Неговата жрица била не по-малко известна от прочутата Пития от Делфи. А римският автор Светоний добавя, че тук са идвали самият Александър Велики, както и бащата на първия римски император Гай Октавий, за да узнаят съдбата си. Според професор Николай Овчаров, именно Перперикон се оказва това дълго търсено светилище, което се появява към края на бронзовата ера и функционира чак до приемането на християнството в Родопите – началото на V век. В къснобронзовата и ранножелязната епоха Перперикон се превръща във внушителен култов център. Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид. Негов център безспорно е бил дворецът-светилище с голямата овална зала. През последните години бяха проучени значителни части от крепостта на върха, Акропола. Близо до двореца в Акропола археолозите попаднаха на най-ранната църква, открита досега в Родопите. „По всичко изглежда, че именно оттам, в началото на V век, започва известната мисия на епископ Никета Ремесиански за християнизация на Великата планина“, пише професор Овчаров. Перперикон запазва своя блясък и през Средновековието. Разкопките, провеждани всяка година, разкриват все нови и нови факти за този уникален археологически комплекс.