Монтана (стари имена – Кутловица, Михайловград) е един от градовете, заедно с Велико Търново и Ботевград, в които съм ходил няколко пъти по работа, но никога да ги разгледам подробно.
Та отново бях там по-работа – да се правя на геолог, до колкото мога 🙂 Направих няколко панорамни снимки от еди хълм над града и си мислех, че и този път ще ми се размине само с това, но се излъгах.
Питайки човека, при който бяхме отишли, как се стига да калето им, той направо ни заведе до него и така успях да го разгледам набързо. Според координатите от Гугъл, калето се намира тук – 43.401992, 23.217764
До колкото разбрах калето им, както и това в Мездра са от Римско време и са двете най-северни калета. Зидано е с хоросан, на места изглежда по-здрав от някои сегашни бетони, като в зидарията има доста органогенен (черупчест) варовик, наричан още мушел. Някои спомена, че за заздравяване на хоросана в миналто слагали яйца.
Качвайки се на останките от калето, а то със сигурност е било по-високо, измерихме с гпс-а надморска височина от около 215 м, доста ниско на пръв поглед. Въпреки това видимостта от там с почти всички посоки бе много добра.
Тъй като във Враца не е намирано кале, най-вероятно тукашните са подавали сигнали на това в Мездра, на което още не съм ходил, защото не е довършена реставрацията му. Лично аз не съм пробвал да подавам димни сигнали, но всички се съгласихме, че при запалване на катран или други битуми, пушилката ще се вижда доста надалеко.
И тъй като всичко написано по-горе си идва от мен, по-долу ще приложа текста публикуван в официалния сайт на монтана:
Aнтичната крепост се намира на височината “Калето” или “Градището” в югозападния край на Монтана, на около 40 м. над нивото на града. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула – блестящ пример за крепостно строителство през III – IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно – медната епоха в най – долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище.
Първото селище на тази стратегическа и лесно защитима височина, с богатия извор в подножието е от каменно – медната епоха – IV хил. пр. Хр. Тракийското селище било укрепено с мощна крепостна стена (със запазена дебелина повече от 1 метър), която следва очертанията на терена и се датира към края на ранножелезната епоха. Значението на хълма е оценено и от римската власт.
Вероятно още с установяването на римски военни части ( I Сугамбрийска кохорта, участвала в потушаването на тракийското въстание от 26 г. сл. Хр.) е построено укрепление. Около военния лагер, споменат за първи път в епиграфски паметник от 134 г. сл. Хр. И древното светилище при извора се развива селище, което в 160 – 161 г.получава муниципиално право – т.е. статут на град с прилежаща територия. Името на селището – Монтана, е запазено в надпис от II в.
Стопанският и културен разцвет на Монтана през II – IV в. е прекъснат в средата на III в. от готските нашествия. Пред опасността от нови варварски нападения започва изграждането на крепостта. Когато тези нападения се засилват през IV или V в. от юг и изток около крепостта е издигната протейхизма (втора крепостна стена).
Крепостта е разрушена през VI – VII в. при някое нападение на авари или славяни. В последствие върху развалините е създадено славянско селище.
Разбира се ако ходите към Монтана не се ограничавайте само с калето, в областа има 5 обекта с 2 печата от стоте национални туристически обекта, няколко еко-пътеки и манастири.
Забравих да добавя – ако ходите натам, не се опитвайте да се качите с колата си чак до калето. По принцип може, но както видях, привечер на там се изнася дота младежи с коли, бири и гаджета. Пътят до калето е тесен и най-малкия ви проблем може да е дългото каране на зад, до като се измъкнете…