Едва ли има някои от Мездра, който да не е чувал за Калето. Като малък го свързвах с една част от града, където се намираше едноименната дискотека. И разбира се с песничката на кака ми от младите й години – “Варна – морето, сините вълни. Мездра – Калето, хубави жени…” 🙂
Сега като седна пиша всъщност осъзнах колко малко знам за родното си място. Но дали съм виновен аз или е трябва, когато се учи Родинознание, Роден край или както се нарича в момента този учебен предмет, учителите да ни разкажат историята на родното ни място?
Минало е и ще трябва да наваксвам в движение. За моя радост в калето освен останките от крепостта има издигната малка сграда с историческа информация за града и археологическите находки от района, която мисля да цитирам (ако текста от снимките е с добро качество):
Крепостта Калето“ се споменава за първи път от Феликс Каниц в известния му пътепис „Дунавска България и Балканът“. За науката тя е открита от Иван Велков и Васил Миков, които я посещават през 1921 година по повод на открити там случайни находки. През 50-те и 60-те години на XX век около скалния рид е изграден парк с ресторант градина разположен в най-високата част.
Първите проучвания на археологическия обект започват през 1974 година под ръководството на ст.м.с. Дора Димитрова и Цветана Дермсизова. Установено е. че каменната крепост е създадена след римската колонизация на тракийските земи през II век след Христа като в следващите столетия претърпява редица поправки. Тя е играла важна роля на пътя, свързващ градовете на Долна Мизия със Сердика-Средец. Калето“ в град Мездра през античността и през средновековието е Бил силно укрепен кръстопътен възел при изхода от Искърското дефиле, неразделно свързано със селището разположено североизточно от него под застроената част на днешния град Мездра.
Археологическите проучвания разкриват останки от периода на първата българска държава (части от съдове с врязана хоризонтална и вълнообразна украса и излъскани ивици). Добре изразен с останки от сгради е и периодът XI-XII век. Има данни за съществуването на крепостта през XIII-XIV век. Тя вероятно е разрушена след турското нашествие и похода срещу цар Иван Срацимир във Видин през 1396 г.
През X-XII Век средновековното селище добива различен градоустройствен облик. Зад крепостната стена, поправена и заздравена, се разкрива жилищна и обществена застройка, подчинена на средновековните социално и икономически изисквания за град-крепост, градска среда и бит. Архитектурните останки и материали дават данни за два средновековни строителни периода.
През IV-V Век след разрушения причинени от природни Бедствия и варварски нападения крепостта няколко пъти е Възстановявана и презастрахована. Едно от най-мащабните преустройства на крепостта е извършено по време на император Юстин II (565-578 г). Културният пласт от този период е наситен с битова и строителна керамика, оръдия на труда, бронзови и железни предмети, накити, монети на Византийските императори Анастасий (491-518 г), Юстин (518-527 г) и Юстиниан (527-565 г).
При разкопките са извадени добре оформени архитектурни детайли: капители, бази и барабани от колони, корнизи, вотивна пластика, каменни съдове, фризове и надписи. Разкрити са части от сгради строени чрез квадров градеж, голямо количество добре изпечена керамика, работена на колело, предмети от кост, стъкло, желязо и бронз отнасящи се към периода IIIV век. Открити са още фрагменти от няколко латински надписа и десетки монети от II до IV век.
Античното селище с укрепление при Мездра възниква като важна трансбалканска съобщителна артерия, свързваща легионния лагер Ескус на Аунава със Сердика, точно на мястото, където пътят прехвърля Искър по един от най-удобните бродове в тази част на реката. През римската епоха процъфтяват занаятите. Сред тях се откроява керамичното производство с използването на бързо въртящо се грънчарско колело и усъвършенствани пещи за изпичане на съдовете.
През 2003 година редовните археологически разкопки на „Калето“ са подновени под ръководството на Спас Машов, Георги Ганецовски от РИМ-Враца с участието на Красимира Лука, а от 2005 година проучванията на римския период се ръководят от доцент Сергей Торбатов от НАИМ-ЕАН София. Проучванията се финансират от община Мездра. Археологическите открития дават възможност за извършване на задоволителна архитектурна реконструкция и културно-историческа интерпретация на разкритите археологически структури и извънредно богатия археологически материал.
Римското укрепление е издигнато около средата на II век и има контролноохранителни функции по отношение на пътната система В региона. Изградена е крепостна стена дебела 2,45 м, подсилена с две четириъгълни кули и една кула-порта от към северната част на крепостта.
Освен местно романизирано тракийско население тук е засвидетелствано присъствие на преселници от гръцките и елинизирани области на Римската империя. С тях се свързва функционирането на Калето на един значителен за времето си център за производство на битова керамика. Керамиката от местното ателие ясно се разпознава по качеството на използваната глина и спецификата на декорацията на съдовете.
През III Век тук функционира голям светилищен комплекс и свързана с него култова постройка (храм). Открити са множество вотивни паметници: оброчни плочки и малки колони с посветителни надписи на старогръцки език. Посвещенията са адресирани към божествата от официалния гръко-римски, източен и местен пантеон: Зевс, Хера, Артемида, Дионис, Деметра, Асклепий, Митра и Тракийския конник.
Намерените досега на територията на Мездра четири големи находки от римски сребърни монети и една съдържаща само бронзови номинали свидетелстват за две преживени бедствия, предизвикани от Варварски нашествия във втората половина на II и през III век. На територията на днешна Северозападна България живеели Трибалите – едно от най-могъщите и богати племена сред траките. През 2007 година В централната част на Калето са намерени останките от структура отнасяща се към ранножелязната епоха (VIII-VI век.пр.Xp). Откритите фрагменти от голяма антропоморфна пластика, от урновидни съдове, голямо количество пепел, овъглени растения и животински кости свидетелстват за функционирането на раннотракийско светилище върху скалния рид през този период.
Археологическите открития от праисторическите пластове в „Калето“ показват, че в края на V хил. пр. Хр. тук са функционирали специализирани занаятчийски ателиета за изработка на изделия от кост, за художествено декориране на керамиката и за изработка на предмети от мед. Те показват ясно отличима диференциация на производствените дейности и свидетелстват, че мястото е обитавано от богати майстори-занаятчии, ювелири, земеделци и ловци.
През 2008 година В централната част на „Калето“, на повече от три метра дълбочина е открито праисторическо светилище с депонирани В него два огромни черепи от турове заедно с рогата и каменна букрания, оформена като стилизирана пластика на бича глава. „Светилището на тура“ от Мездра няма аналог В Европа. При археологическите разкопки са намерени костени и глинени фигурки на Богинята майка. Жертвените ритуали от каменномедната епоха целят осигуряване на плодородие и продължаване на рода в селището.
През 2012/2013 година е реализиран амбициозния проект на община Мездра озаглавен „Историята, културата и природата – туристическите атракции на Община Мездра“. Извършени са мащабни консервационно-реставрационни работи по късноантичната и римска каменна архитектура В централната и източна половина на обекта. С тези дейности и кръстопътното си разположение археологическият обект „Калето“ В Мездра се превърна в основна туристическа атракция на Българския Северозапад.
Ето това пише в сградичката като историческа информация. Сега това за Мездра – център на туризма в Северозападна България са си врели-некипели. Най близките неща за гледане в района са Врачанския балкан и Ритлите, така че – сори!
Инак освен Леденика има 1-2 пещери, но те пак са на поне 7 км от града. Както и да е.
Самото кале представлява скала с останки от укрепление на него, как е изглеждало може да видите от снимката на реставрирания, умален модел.
До колкото разбрах, по не официални данни за това нещо са хвърлени около 3-4 млн.лева. Не знам… за 1,5 м зидария над оригинала – 3 празни сгради, нещо като входна врата от газобетон и амфитеатър за 20 души с шарени гипсови орнаменти по него… Вие преценете. Но пък кандидатствала е общината – дали са й пари! Да кандидатстват и другите! Тези в Плиска и Преслав ушите ли си хапят?
Та входа за това нещо е 3 лв за нормален билет. Уж имало и човек, който говори – аз не го видях, но пък ходих в неделя. В този ден обекта със сигурност отвори в 11:00, през седмицата не знам от колко работи.
Все пак ако не ви хареса Калето през деня, може да се пробвате вечерта – има някакво осветление, сенки – туй-онуй 🙂 Аз със сигурност ще ида да го щракна на изкуствена светлина.