Разчитайки на последните топли топли дни за тази година, дано има още де, решихме да направим малко разходка из Витоша. Надявахме се да се насладим на есенните цветове на гората.
За съжаление си направихме малко грешна преценка, като се качихме на високо, ама нищо. Поне се разходихме.
Във Витоша пътеки – бол. След известно чудене, коя да хванем се спряхме на маршрута Копитото – Златните мостове, тръгващ от хотел. Дължината на маршрута е има няма 3 км, като за това разстояние се преодоляват около 150 м изкачване. Тъкмо като за кашкавалчета, като нас 🙂
Та оказа се, че на тая височина не са останали много листа за гледане, но поне намерихме един малък водоскок (42.62710 23.25098) на Боянска река, който да поснимаме. Малко след него пътеката се разклони доста. Нашата пътека продължаваше в обратна посока на Боянския водопад, но тъй като табелката ни се беше скрила в гората 🙂 пък и се бяхме разсеяли нещо ни отне малко време време, до като оправим посоката.
Малко след това стигнахме хижа и ресторант Момина скала, където имаше доста народ. Пихме по кафе и продължихме към мостовете. Там се замотахме за по снимка и се отправихме обратно към хижата, за да обядваме.
Да ама не – там се бяха изсипали огромна маса хора, с коли разбира се, и опашките бяха огромни. Доредихме се да си вземем чай и бири, доядохме си сандвичите и се отправихме обратно към Копитото.