След празненствата на Шипка нямаше как да не се отбием до Етъра, за го видят майка ми и баща ми. Не знаех, че не са ходили.
За съжаление мнозина други бяха направили същото и опитът ни да обядваме там се провали тотално. Изглежда никой не бе очаквал толкова народ.