На слизане от Острич, установихме, че има много време до вечеря. Вече бе станало поне 30 градуса и за това решихме да се разходим по Горската пътека. Ето какво пише за нея в интернет:
Екопътека “ГОРСКАТА ПЪТЕКА” – Изходният пункт на пътеката е на около 3500 м. от центъра на Тетевен по посока с. Рибарица. Най-ниската точка е на 460 м.н.в., а най-високата – 721 м.н.в. Денивелация – 260 м. Дължина на пътеката – 7 км. Продължителността на прехода е около 5 ч.
Сега, дали са 3,5 км не мога да кажа със сигурност, но започва при едно тясно мостче по пътя, където колите трябва да се изчакват – 42.906321, 24.307573. Дали пътеката е 5 км също не съм сигурен, по причини описани по-долу.
Ние спряхме колата в самото начало на пътя, но с кола може да се стигне доста навътре по пътеката. Това не е лоша идея, защото в тази си част се движите на открито и няма почти никаква сянка. След това пътеката навлиза в гора и нещата стават доста по-поносими.
Още в началото на гората ние попаднахме на един приказлив дядо 🙂 и в лаф-моабет премина пътя в двете посоки 🙂 Дядото ни разказа за Тетевен, за себе си, за случки от пътеката, разбира се избистрихме и политиката и комунизма и демокрацията 🙂 Накрая – преди връщането ни почерпи със сушени сливи и страхотна сливова ракия 🙂
Инак пътеката е сенчеста, върви се покрай река, ни първата чешма и пейки за почива са доста след средата на пътеката. След това се продължава още половин до не повече от час и се достига края на пътеката. Там има заслон с огнище и някаква наблюдателница. Предполагам е направен от ловците, за да наглеждат построената наблизо хранилка за дивеч.
Все пак с тази пътека запълнихме деня.