Връх Руен

Връх Руен се намира в Централна западна България над град Кюстендил. През него минава границата с Македония, та ако сте решили да ходите до там задължително си носете лични карти – има контрола.

Изходна точка за върха са хижите (хотелите) Трите буки и Осогово. Ние избрахме втората, като пристигнахме там петък вечерта и тръгнахме аз върха събота сутринта. Самите хижи се намират след село Богослов. Някъде там видях и табелка Гюешево… поне така мисля.

Казвам това, защото гпс-а се опита да ме прекара през някакъв стар път, който понастоящем е затворен за автомобили. Но ако гледате внимателно на входа на Кюстендил има табели указващи към Трите буки. Друг ориентир може да ви е болницата на града. От там вече табелите са големи и се виждат отдалеко.

Хижа Осогово е добре поддържана и за огромна поне четириместна стая платихме 30 лв за една вечер. Нямаше по-малки свободни. Стаята бе с вътрешна баня и тоалетна.

Следващото мнооого важно нещо, което трябва да знаете, ако сте пишман планинар като мен и сте решили да се доберете до Руен е, че той е много далеко!

Може да мерите разстоянието в км – отиване и връщане – 36 км, ако не се набутате по зимния път, който е по-дълъг. За целта питайте господата от гранична полиция. Другия вариант е да си прецените пътя във време – 8 до 10 часа с почивките.

И в двата случая не бях виждал толкова ходене за един ден. С кола 36 км не е много, но пеша…. Заболя ме всичко което можеше от ушите надолу и пристигайки вечерта при колата бях сменил 2-3 начина на куцане – Ира също.

Като изключим това пътят до там има 2-3 места с малко по-стръмни наклони, които ако следвате гарминската карта или се оглеждате повече, може да избегнете с по-полегати и по-дълги пътища. Ако си имате джип за трошене, атв или кросов мотор може да се качите до горе с тях без проблеми… все пак има и други пътища.

По пътя има поне три заслона, последният от които е на върха. Вода има на две места – едното между началото и първия заслон (не изоставената хижа) и второто на 50 м от втория първия заслон, май се казваше Превала. Чешмата е под една сивкава беседка. На отиване успяхме да подминем чешмата, та малко видяхме зор за вода.

Първия заслон е на средата на пътя, като разстояние, но след него пътя става по-тежък пък и километрите натежават.

Самият връх е меко казано досаден, ако не знаеш – за да го видиш трябва да си на 15-тина минути от него. Ние с Ира си изгледахме очите за върха, а той все не се вижда. Виждам нещо високо в далечината и си викаме – ето го – ето го, ама не е той. И така няколко часа.

Самия Руен представлява по-скоро полянка с някакви съборени сгради, от колкото истински връх. Не се бавихме много там, защото изведнъж застудя и поехме надолу.

Тръгнахме към 9.30 сутринта и се добрахме до колата и хижа Осогово към 19.00. Тъкмо се засилихме да си ходим и хоп – отбили пътя заради провеждащото се при Богослов рали – това са последните снимки от тази екскурзия. Не бях ходил на рали и определено зарадвах окото 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *