За втория ден от престоя ни в Тетевен бяхме запланували връх Острич и ако остане време и нещо друго.
Самия връх се набива на очи от града поглеждайки на север, ако не се лъжа, не само заради заострената си форма, но и заради малкия параклис кацнал точно на върха му.
Разбира се пътя до там е еко-пътека наречена „Острич“. За нея в нета може да се намери следната информация:
Екопътека “ОСТРИЧ” – Изходният пункт на пътеката е гр. Тетевен. Най-ниската точка е на 420 м.н.в. – Тетевен, а най-високата – 1 069 м.н.в. – вр. Острич. Денивелация – 649 м. Дължина на пътеката – 10 км. Продължителността на прехода е около 1 ч. и 30 мин.
Почти съм съгласен с информацията с едно малко уточнение – ако изходната точка е Тетевен времето ще е много повече от час и ½. По-скоро изходната точка е училището (42.949088, 24.267823) в махала (село) Бабинци. А до самото село са около 9-10 км по сравнително тесен но запазен асфалтиран път.
Стигането до селото е малко сложна задача 🙂 с оглед разположението на града, там улиците не са много прави и упътване от рода „първата в ляво, втората в дясно“ малко не сработва там. Единия вариант е да се пробвате да стигнете до болницата и натам е лесно дори за gps, другият е да стигнете до началото на Тетевен (има паметник на един войвода) и да хванете по разклонението – то е само едно. Тогава ще минете през циганската махала, където на места е бая стръмно.
В Бабинци може да оставите колата на центъра – ще го познаете по спирката, и да се върнете пеша до училището. Имайте предвид, че параклиса на Острич е заключен и трябва да питате някои от селото за ключ, ако искате да влезете.
Историята на параклиса е интересна – преди отдавна 🙂 някакъв мустакат чичка сънувал, че Острич е вулкан (прилича си) и изригва, казал той на дядо поп за съня си и последният, като човек дето само за даване на акъл става решил, че на връо трябва да се построи параклис за умилостивяване на лошите духове. Ха сега да видим каква е тая ерес с духовете, ама нищо! Не се знае дядо поп дали е помагал при строежа, но хората с триста зора качили материалите на върха и построили параклиса.
Според баща ми, преди няколко години параклиса е бил основно ремонтиран, което не е чудно, защото изглеждаше доста добре.
Та да се върнем на пътеката. От селото до върха е към 30-тина минути. Има 2-3 места с пейки за отмора. Гледките са много красиви, надявам се снимките да го показват добре. Самта пътека в един момент е доста стръмна, но кратка и се преживява. Под параклиса има тоалетна, та не е нужно да се тревожите за това, вода за пиене обаче няма.
От параклиса гледката към Тетевен е уникална! Много е приятно. Хубаво е, че е заключена само сградата а не портата водеща до параклиса, инак щеше да е задължително да се взема ключа.
Тъй като пътеката бе къса през този ден остана време за още една пътека 🙂