Дойде 2013 година и е време за малко обиколки из милата ни родина. Този път спирката бе град Тетевен и еко-пътеките му.
Самия град се намира в Централна Северна България, в полите на стара планина, като наоколо му са върховете Острич, Петрахиля, Червен, Трескавец и Вежен.
Няма да разказвам за историята на града – това не е целта на сайта. А когато отидете там ще разберете защо възрожденските ни поети са били така запленени от града – планината е изключително красива.
Избрахме Тетевен, заради големия избор от пътеки там, включително и такива около Рибарица. Но като в повечето малки населени места съществува проблем с намирането на информация. Ако се опитате да намерите туристически център, те ще ви отведат към центъра на града и офиса на някаква фирма, която определено не е туристически информационен център. Той се намира близо до автогарата и прилича по-скоро на квартално кафене. Най-странното, е че не работи в празнични и почивни дни 🙂 явно очакват туристите през седмицата.
Местния музей обаче работи и от там може да си вземете печат за книжките с туристичеките обекти. Там може да намерите и информация за еко-пътеките в района, но брошурите не са за раздаване.
Направи ми впечатление, че в града нямаше много туристи. За сметка на това има доста хотели и дори и да не запази човек предварително място, според мен, ще може да си намери такова на място. Ни си бяхме запазили двойна стая в хотел Еница намиращ се на пресечната точка на главния път (358 според Гугъл) и ул.Иван Вазов.
Самия хотел е интересен, защото всяка стая в него е различно обзаведена. Ние бяхме в стая Пролет. Ако решите да отседнете в същата стая, имайте предвид, че в една от стените и минава някакъв отдушник, който бръмчи доста досадно, особено при включване и изключване. Все пак вечер към 23:00 спира да работи, та поне няма да ви стряска през нощта.
За първия ден решихме да последваме пътеката Под пръските на водопада, която ще ви заведе до водопада Скока.
Както вече споменах информация в града няма. Табела за водопада има само една и ако не сте късметлии да я видите, най-добре попитайте хората от града.
Пътеката е дълга около 4 км, като единствено последните 500 метра са истинска пътека, останалото е асфалтиран път покрай река Козница. Повечето хора изминаваха този път с колите си, но и пеша да тръгнете е приятно. Тръгва се от центъра, минава се през кв.Козница и целта е втория мост през реката, където има един остър десен завой. Там има указателна табела за пътеката, тоалетната и няколко масички. Това се намира на координати 42.893731, 24.252169. Забелязах, че водопада го има отбелязан в картата на Гугъл, но мястото не е коректно.
Пътеката от тук до водопада е кратка, сенчеста с доста маси. Пред самия водопад има беседка с огнище. Водопадите всъщност са два – един малък около 10 метра с доста вода в него и един около 50 метров почти без вода. Предполагам ако уцелите по-дъждовно време ще има и повечко вода, но ние отидохме точно в началото на май, след едноседмичите горещи дни. Все пак вода имаше, хора също.
Ако вместо да тръгнете по еко-пътеката продължите по асфалтовия път, след 3 км ще стигнете паметник на един войвода, на когото забравих името. Ние не ходихме до там.
Върнахме се в града и седнахме под сенките, за да хапнем сладолед 🙂