Минаха няколко месеца и на 3-ти май 2013-та отново се отправих към Боров камък, този път само с Ира.
Пътеката се оказа доста по-стръмна, от колкото си я спомнях. За наше щастие този път имаше вода 🙂 Все пак струята на водопада бе доста рехава, но и малкото е по-добре от нищо. Оставям снимките да говорят вместо мен.
И ако не съм съм казал до сега – това е еко-пътеката, за която са положени най-много усили за направата й, от всички други на които съм бил. Пътеката буквално е изграждана през по-голямата част от протежението си! Шапка свалям на хората, открили и изградили мястото за посещение от масите!
Другото особено на пътеката, което забелязах при последното ходене, е че времето за качване и слизане, на мен и Ира, не се разминаваше много. 1 и ½ часа нагоре и около час надолу. Предполагам е така, защото катеренето и спускането е по стълбички и това определено отнема почти еднакви време в двете посоки.