Велики Преслав

Велики Преслав е втората Българска столица след идването на Аспарух (Исперих) на Балканите. В началото градът бил военен гарнизон, но след проведения през 893 г Преславски събор е обявен за столица. Това става по времето на Симеон Велики и след свалянето от власт на Владимир Расате.

След като изгледах поредицата на БТВ „Българите“ разбрах, че за българи се споменава много преди 681 г., и основаването на държавата ни спокойно може да се премести 200-300 години преди тази дата. В този ред на мисли не е сигурно дали и по-рано не е имало столица на Балканите, защото още преди Аспаруховата България, българи са пазели северните граници на Византия. Но опасявам се, че всички тези интересни неща едва ли ги има в учебниците по история.

Тук са творели изявените средновековни писатели и учени – Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и други.

Съгласново Википедия – в епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други. Градът е забележителен за това време с водоснабдяването и канализацията си.

През 970 г. киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее северозападната част на страната, включително големите градове Дръстър (Силистра) и Велики Преслав. Светослав I премества столицата на Киевска Рус във Велики Преслав.

През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Преслав остава под византийско владичество през 11 и 12 век. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185-1187), Преслав отново се превръща в българска крепост.

За да стигнете до останките от крепостните стени тръгнете към музея на града, после има табелки. Минава се през местните лозя и стигате до разкопките. Продължете още малко и ще видите табелата за входа. Входът за ученици и студенти е 1 лв (или бяха 2лв), а за другите е малко повече. Разбира се може да влезете и без да платите, но помислете за хората, които работят там и разкопките, за които никога не стигат пари. В началото ще видите Кръглата църква, неин макет има в музея, тогава ще разберете за какво иде реч. След това ще тръгнете към вътрешния град (пълния град със сигурност е доста по-голям от сегашния Велики Преслав).

Главните археологични обекти са отбелязани с табели и рисунки. Ще осъзнаете, че хората са се наслаждавали на канализация, подово и стенни отопление много преди ние да ги преоткрием след идването на демокрацията 🙂

Входът от разкопките важи и за музея. Тук ако сте късметлии ще видите множество или не множество златни монети, украшения, печати и т.н. Ще видите макети на Кръглата църква и още една друга, както и различни неща намерени при разкопките.

Все пак ако имате път в тази посока задължително вижте тази Българска светиня!

А местните управленци ще помоля – хора, сложете повече табели за градът. Това не е поредната църква на 100 или 200 години. Това е Втората Българска столица! Някои държави са на по 200 годни и влагат повече пари за реклама от нас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *