От София тръгвахме 3ма души (на 24ти сутринта), а в Будапеща се присъединяваха още 2ма. Тръгването ни бе 2-3 след земетресението в Перник и лично аз се радвах изключително много, че напускахме сеизмичния район.
Станахме в 0:00 и към 1:00 потеглихме. За първи път на границата нашите митничари се заядоха, че нямам пълномощно за караната от мен кола, която бе на баща ми. При по-ранните ми напускания на страната не съм имал този проблем. Както и да е, пуснаха ни само с устна забележка. Бих се впуснал да оборвам нуждата от пълномощно, но едва ли има смисъл.
Пътя през Сърбия мина гладко. Шосетата не бяха лоши и на доста места извън магистралата им бе разрешено движение с по около 100-110 км/ч.
Самата им магистрала започна малко преди Ниш и завърши чак на границата с Унгария. На местата с разклони имаше осветление. Самата настилка е много добра и се кара с удоволствие по нея.
Тук няма винетки, а се плаща за ползване на магистралата. Плаща се на 3 места, предполагам ще останат две или едно. Първото място е на входа след Ниш. По-скоро там се взема билетче, а при изход се плаща според това, колко си карал по магистралата. При ползване от Ниш до Белград таксата е към 700 динара.
След това се плаща на още две места, твърда такса – една 200 и нещо, а другата 300 и нещо динара. Предполагам ще сменят системата като с първия участък, но още не са наслагали системите.
Цената на горивото е почти колкото в България. Но в Унгария, Чехия и Австрия е по-скоро към 3 лв/л, така че ако сте натам и вие си напълнете резервоарите преди да напуснете Сърбия. Последната бензиностанция там е на около 20тина км преди границата – едно OMV. Ако не греша след нея има още една, но ако не сте сигурни коя е последна по-добре не рискувайте.
Целия маршрут, според гугъл е 780 км, и се взема за около 10-11 часа.
Бих казал, че е правдоподобно, като се има предвид, че по-скоро съм карал с около 110-120 от колкото със 139.
В Белград пристигнахме към 6-7 сутринта и след още няколко часа спряхме да похапнем на една от много красиви места за отдих в Унгария.
Разликата в обстановката започна малко след Белград. Хем бе светло та можеше да се види околността. Нещата започваха да приличат все повече и повече на тези от филмите за Европейската провинция – поддържани парцели земя, чистота, подреденост и малки спретнати къщурки насам-натам.
В Унгария това чувство се засили. Към къщичките се добавиха малки дворчета в повечето от които пасяха по няколко кончета или крави.
Пътищата тук също са на много високо ниво. Кара се бързо и по хубави настилки, а знаците са доста добре поставени и подробни.
Не пропускайте да се насладите на специалните места за отдих по пътя. Особено ако идвате на запад за първи път 🙂 В Австрия не си спомням да има такива, но в Германия също има.
С влизането в Австрия дойде момента за плащането на пътните такси. И там има винетки за няколко различни периода от време. Ние си взехме комбинирана за Унгария, Австрия и Чехия (чудно дали важеше за Словакия…), която за 10 дни ни излезе 51 евро.
От границата до Будапеща има-няма 200 км и за около 2 часа пристигнахме.
По отношение на ориентирането искам да похваля използваната от мен програмка iGO. Край нея за резерва имах и Sygic, но тя ми е малко объркана като интерфейс. Не мога да си кривя душата и да не кажа, че картата на втората е страшно красиво направена. Ако не се лъжа 3д сградите са вмъкнати в самите карта, за това са доста по-големи от тези на айГо.
Та с навигацията успяхме да стигнем до сами квартирата ни. Тя бе близо до тамошните Хали или моста Liberty Bridge. Апартамента бе много хубав, за колата имаше подземен паркинг. Като цената на тези екстри бе порядъчни поносима. Паркинга почти навсякъде бе по около 8-10 евро на ден, а цената за квартирата излезе 205 евро, за 5 човека за 3 дни, мисля че паркинга също е включен е тази цифра. Името на мястото, където отседнахме е Ready Central Apartment и може да го намерите лесно в booking.com
Тъй като нямаше време за губене още с настаняването тръгнахме из града.
Разгледахме набързо околните улички и се отправихме към Liberty Bridge. Пресякохме реката и по Kemenes utca минахме до внушителната сграда на хотел Gellert SPA. Заобиколихме го от към високата страна и тръгнахме да търсим нещо за храна. Цените в Унгария са с мноого нули и в началото е доста стресиращо. Намерихме някакъв стол и след обяда се върнахме отново до Спа хотела, но този път се изкачихме до пещерната църква до хотела. Направихме няколко снимки от високото и поехме към Цитаделата на Будапеща.
Вече бе късния след обяд и умората си казваше думата. И точно тук се сблъскахме с една хубава бирица, все още не дошла в България – Сопрони Греипфрут. По принцип съм скептичен към плодовите бири още от Белгия и лимонените гадости дето се продават у нас, но тази ми хареса. Дали защото вкуса на грейпфрута е леко нагарчащ, като на бирата или защото бях изморен, но си пийнах с удоволствие, а после си накупих България 🙂
След подкрепата на бирата нещата бяха вече по-оранжеви и с нови сили се опитахме да стигнем до Философската градина. Нещо не ни се получи, но минахме през някакъв малък парк и се спуснахме при реката срещу Elizabeth Bridge.
Пресякохме Дунава и по Vaci Utca се отправихме към хотела, за да починем.
Така приключи първия ден от обиколката.