Сигурно всички са чували за Чудните мостове и/или са ги посетили. Въпросите обаче са два – дали в събота след края на света ще има Отечествен фронт :), и колко от знаещите за Чудните мостове знаят за Божия мост?
Това място е като умалена версия на Чудните мостове. Намира се в Северозападна България близо до Враца. Като тръгнете в посока Борован отбивате в ляво за Чирен и Лиляче. Преди разклона за последните две има неголяма табела сочеща в ляво по циментиран път, на която пише „Природна забележителност Божия мост“. Имам някакво съмнение, че по едно време пътя се малко разклони, но правилната посока си личеше. Спирате в края на пътя, ако скате може да продължите още по черния път, но аз предпочетох да не троша колата.
Разбира се табели няма. Както вървите по полския път в далечината ще съгледате останки от старинна крепост. Правилния път обаче е в дясно през гората. От там ще стигнете до началото на пътеката. Там има табела с нарисуван маршрут на тукашната еко-пътека.
Тя изглежда сериозна. Ходи се до Лиляче и малко след него. Но установихме, че пътеката забива в един широк гьол, образувана от местната рекичка. Като прибавим отново липсата на табели не очаквайте голяма разходка, но може да си приготвите 2-3 часа мотаене.
Да разкажа за местността. Това не е планина, а варовиков масив издълбан от малка, но постоянно течаща рекичка. Само за сравнение ждрелото в местност Ралевица (Лудото езеро) в Кремена е дори по-дълбоко, само дето там реката тече само при силни валежи или топенето на снега пролет.
Та реката при Лиляче не само е издълбала малко ждрело, а дори е образувала естествен мост в скалите.
Тръгвайки по пътеката ждрелото ще ви остане от дясната страна. Тук няма нищо особено, ще стигнете до една беседка и в ляво ще ви е крепостта, видяна в началото. После може да се върнете при беседката и да продължите през гората. Ние ходихме там есента и гората бе много живописна и шарена.
След няколкостотин метра се огледайте в дясно и ще видите моста. Слизането до него е малко спорно. Уж има пътека, но накрая просто се спуснахме по едни по-удобни скали. Пещерата е обширна. На няколко места има стълби до едни дупки доста над земята. Нямахме им доверие и не се катерихме до там, но в дупките имаше хора, явно все пак стълбите са здрави…
Разходете се насам-натам, ако не е се натъкнете на заблатената част може би дори ще преминете цялата пътека, НО задължително се върнете по самата река, а не над нея както на идване. Там е много приятно и красиво. Предполагам ще го разберете по снимките 🙂
Приятна разходка!