Република Албания или още Shqipëria.
гр. Берат. Берат е обявен за град-музей и е включен от 8 юли 2008 година в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Берат е бил неразделна част от Първото и Второто българско царство, както и от Охридската българска архиепископия. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска крепост, която е доста запазена. Още го наричат града на 1000-те прозорци. Къщите са красиви, старинни, дори новите къщи, които се строят трябва да имат типичния за града стил.
Дуръс
Лично мое мнение че в този град няма нищо забележително. Това сигурно е едно от малкото места в света на които може да видите бункери и по крайбрежната алея:)
Пътуването беше организирано от туристическа компания. В България трудно човек успява да си намери Албанска валута, а именно албански леки.
В самата екскурзия имаше една забележителност която се доплащаше – античния амфитеатър. От нашата група никой не влезна да го разгледа. Тъй че пари бяха необходими, само за лични нужди – нещо за пиене, за хапване или някое сувенирче(ако се намери такова). Колата е около 50леки, кроасан или нещо подобно също е на цена между 50-60леки, бира 100леки (по време на екскурзията 1лв беше около 70леки). Нашият екскурзовод постоянно хвалеше как от Албания можем да си купим, сирене, кашкавал, домашен зехтин, маслини, масло които са домашно производство. На въпросния пазар има всякакви миризми:) Сирената и кашкавалите имат толкова остри миризми, че имайте пред вид че не всеки би могъл да ги яде. Аз лично не успях. Купих само кашкавал за опитване.
Опитах се да поопека кашкавала с надеждата аромата му да се поизгуби, но освен че се вмириса цялата кухня, нямаше друг резултат. За другите продукти не мога да кажа нищо понеже не съм ги опитвала. Зехтина се продава в пластмасови бутилки – лично за мен изглежда съмнително, а и имам притеснения колко добре са измили бутилките преди да ги използват:)
За хотела.
Хотела беше нов, както почти всички хотели по крайбрежието. Обслужващия персонал трудно се справяше с английския.
Огранизацията им беше доста лоша. Не бяхме разпредели по стаите и хаоса беше пълен, Оказа се че нямаме одеяла и чаршафи. Одеяла донесоха бързо, но чаршафите бяха проблем. Няколко пъти ни донесоха чаршафи за матрак, а не за одеялос. Така и не разбраха какво ни липсва. В крайна сметка така си и останахме – без чаршаф за одеяло. Иначе персонала беше любезен, това не може да се отрече. Яденето беше точно преброено за гостите. Всеки можеше да си вземе по точно едно кюфте за вечеря:) Освен кюфтетата имаше супи, малко салатки(домати, краставици), ориз, картофи. Не може да се каже че изобилстваше, но лично на мен ми стигна.
Закуската представляваше варено яйце, сирене, сладко и масло. И двете сутрини ни поднесоха това, нямаше избор, а и количествата не бяха много големи, мисля че мъжете си останаха гладни.
Другия проблем с хотела беше, че топлата вода свършваше. В Албания топлата вода се подсигурява от слънчеви панели. Предполагам имат и резервен вариант, но той явно не сработи при нашето гостуване, след първата нощ, топла вода просто нямаше. Оплакахме се, при което ни беше обещано че ще се провери къде е проблема, но топлата вода така и не дойде.