Една от иконите на българското освобождение – кораба Радецки, стои закотвен в едно каналче (или както е правилното му име) в западния край на град Козлодуй. Изглежда като зарязан там, но района около него е парк Христо Ботев, така че това е само първоначално впечатление.
Като много други исторически обекти и той се руши. Вече не е на вода – няма пари да премине техническите прегледи и да си плати сертификата. Което не е чудно. Входът и за него е под 5 лв. Забравил съм колко точно е, но имаше 2 такси – за вход (за студенти, пенсионери, деца и други) и за снимане в кораба. Едната бе 2 лв, а може би 1 лв за студентите, другата бе 4 лв – за снимането. Може и обратно да беше.
Разбира се ние си платихме по-голяма такса. Не защото не бях студент по това време, а защото 2 лв не може да са проблем на никои. И понеже си нося фотоапарат си платих и другата такса. И точно тук станах свидетел на малката историйка, която много обичам да разказвам.
По това време вече имах Пентакса си. Не можеш да го скриеш и да снимаш – трещи като автомат 🙂 при снимане. Но редом с нас едно семейство, не се фотоапарати, но с големи смартфони снимаха редом с мен без да си платят таксата. Охраната, който бе едновременно и гид, защото нямаше пари за двама души, само ги изгледа неодобрително. И тук задавам въпроса – таксата е за снимане или за притежателите на фотоапарати? Един смартфон е поне 300-400 до много лв. Огледално-рефлексната камера е около 1000 лв.
Хората с телефончетата не бях от Козлодуй. Значи вадиш 50-100 лв за гориво, за да стигнеш до кораба и нямаш 4 или 5 лв за да снимаш там. Или поне 2 картички от по 50 ст да си купиш. То на 5 човека един снимащ е достатъчен. Ей на това викам Българска работа!
Хубаво е, че до като пиша (13.4.2012) проф. Божидар Димитров, по Канал 1, съобщи че Бат Бойко и някакво училище от Козлодуй са намерили пари и корабът е на ремонт, за да плава отново. Както си го спомня майка ми от нейните младини 🙂
За историята ще научите на място, за това няма да говоря за тези неща.
Та района на кораба е парк, даже има игрище и няколко пътеки за разходка. И МНОГО ВАЖНО – внимавайте да не минете на роуминг до като сте там 🙂
ПП – най-после се сетих да сканирам и приложа и една картичка, която си закупих от кораба. На него се вижда Радецки на вода, надявам се да го видя и на живо.