Ако отивате към това градче и не сте от родопския край знайте, че отивате на д-то на географията и малко по-натам. Не искам да засегна хората от Златоград, но се намират на много достъпно място. Убедих се, че пътят до там, пък и в Родопите като цял се мери не в километри а във време!
Едно отклонение – за втори път ходя в този край на България и два пъти отсядам в един хотел – „Здравец“. Намира се в село Здравец, което така и не намерих на пътната карта. На гарминската карта го има разбира се. Село е малко пресилено, но си имат 5-10 къщи, хубав хотел и ел-станция. Самия хотел е много уютен и приятен. През повечето време няма много хора. За 2та пъти, в които съм ходил там имаше само 2ма други души, това е през лятото. С други думи ако искате да се омажете някъде и да няма свидетели – това е вашето място 🙂 Имайте предвид, че в селото няма покритие на Вивател. Мтел присъстват.
Карайки с около 50км/ч средна скорост се добрахме до Златоград. За малкото време, през което бях там, стигнах до извода, че прилича на Копривщица – бели къщи в старовремски стил. Приятно е. Имат си етнографски музей, от където се вземат печати. Самия музей е малък и няма кой знае какво за гледане. Освен музея посетете Взаимното училище, то поне има хубав двор с беседка и чардак. И на двете места цената за вход е символична.
Ако не беше печатът от инициативата 100 национални туристически обекта (СНТО), не бих отишъл до там. Според мен не си заслужава бъхтенето на толкова път. Но пък опознай родината си, за да я обикнеш!