Черна гора 2010 година.
За тези които се канят да ходят до там с МПС и не знаят ще кажа – кара се предимно из високопланински пътища. Завоите са много и не може да се кара много бързо, особено ако си с автобус. С други думи – не правете грешка като мен – да отидете с автобус.
За хората със слаби познания по история /като мен/, но играещи на стратегически игри за средновековието /пак като мен/ ще кажа, че оная странна държава западно от България с още по-странното име Zeta, е всъщност Черна гора.
По данни на екскурзовода името е било Зета, защото тази провинциика е била дадена като зестра, на един зет на Българските владетели по онова време. Оттам и Зета.
Черна гора е малка държавица – има-няма 400 хил.души /данните са по сведения на екскурзовода/, но това не пречи да ни бият на футбол, като гости. Столицата им около 130 хил.души, но пък Молът им е на 7 етажа – подземни, имат си и голям въжен мост, подобен на този при Дубровник.
Първата спирка бе Cetinje. На път към тази бивша столица минахме през едно интересно дефиле – дефилето на Зелената река. Няма спор, че е интересно. Скалите са жълтеникави, а реката зелена. Може би защото е страшно жабунясала. Както и да е, зелено и жълто правят интересна комбинация. Скалите разбира се са предимно варовикови, а пътят се вие страховито из тях. По страшно, от колкото е по Искърското дефиле.
Та в бившата столица Cetinje се намира една църква с гробовете на двама от бившите монарси на Черна гора, а също и манастир, в който се намира лявата ръка на Йоан Кръстител. Видях я, там е! Липсващите 2 пръста и част от черепа наскоро бяха открити при разкопки в Созопол.