По пътя към Будва (на картата е южно от Цетине) много се изговори за прочутата Будванска ривиера. И за величието на тамошните плажове. Като геолог мога да кажа, че крайбрежието е доста впечатляващо. Разчленено с множество островчета, а скалите се спускат стръмно в морето. Като почиващ обаче ще кажа, че само могат да си мечтаят за плажове като нашите.
Там нямат пясък! Имат ситен чакъл добър за бъркане на бетон! А морето бе с температура от 12 градуса. И това е първата седмица на септември! Да, чисто е, но какво да го цапа в тоя студ? Аз си пия бирата около 8-10 градуса, как да се къпя в 12? Не, на море там не отивам!
Имат си стар град. Хубав е. И има хубави заведения. Разнообразни. В едното седиш на люлки във формата на сфери, в друго си като в художествена галерия и т.н. Имат доста палми, изглежда климатът е по-благоприятен от водата на морето им.
Гъсто застроения остров, който съм снимал няколко пъти се казва Св.Илия. Според досадния ни гид, това било острова на милионерите. Там имали къщурки много милиардери и/или холивудски знаменитости. Какво толкова му е ценното на този остров не успях да разбера, но явно всички изгаряха от желание да се набутат там. Лично на мен ми изглеждаше супер застроен.
Относно цените и валутите там. За Хърватска изрично си бяхме сменили тамошната валута – куни. Но в Черна гора си пазарувахме най-спокойно в евро.
Цените в Черна гора (на местата където бяхме) бяха по-високи или почти колкото в някои Български курорт. Лично на нас ни бе странно, че там алкохола се продава на по-малък грамаж. Малкото уиски е 25-30 гр., а голямото май бе към 60 гр. Бира 0,5 л в бутилка се намираше доста трудно. По-скоро бяха 250 или 300 мл, а цената й бе като на нашата половинлитровка.
Но все пак Будва е курорт и то известен. С голямо яхтено пристанище. Пак според нашия гид – второ по големина след това в Монако.
Добре, че в хотела имахме включена закуска и вечеря. Уж имахме и интернет, но връзката бе доста зле – губеше се.
“А сега затворете и отворете очи” и да продължим към следващите ни спирки 🙂