Винения хълм се намираше малко над, но сравнителни близо до Bensheim.
Качихме се на влака от Дармщад и след има няма и час пристигнахме в градчето – малко, подредено и уютно, както всичко в Германия.
Та на винения хълм се намираше малка кръчма с изба. За нея имаше табели почти из целия град. Разбира се където се губеха се опитвахме да се ориентираме по гармина, който носехме.
Табелките ни изведоха на хълм над града осеян с лозя. Пътечката лъкатушеше наляво-надясно по хълма, давайки ни възможност да да огледаме градчето под нас и околността му.
Когато стигнахме до кръчмата бях толкова гладен и жаден, че хич и не се сетих да снимам. Още повече, че времето се развали и с канеше да вали. Но вътре – на топло, подушили омайните плодови вина и местни немски специалитети със сирене, си спомних, че нося фотоапарат.
До колкото помня на менюто му липсваше английския, но със задружните усилия на Паф и Ира успяхме да си поръчаме вкусни за ядене и пиене неща, но на цени не за бедни българи като мен.
Опитах се да направя няколко снимки без светкавица, за да не стряскам няколкото клиенти и разбира се не излезе почти нищо. За това и няма снимки от кръчмата.
До като се нахраним навън преръмя набързо – колкото да освежи.
Оказа се, че из хълмчето има множество пътечки за разходка, някои от които водеха в близката гора. Но трябваше да бързаме за обратния влак. Наляхме си вода за из път от една чешма из лозята и поехме към гарата.
Честно казано ходи ми се пак там 🙂