Преди да отида в Брюж бях гледал едноименния филм, но го бях забравил. Трябваше да си го припомня, щеше да е по-весело.
Описваха ми градът като малък исторически град, нещо като Мелник. До някъде е вярно, само дето е доста по-голям и има повече неща.
След блъсканицата в Брюлсел и Амстердам Брюж ми дойде като необходимата почивка.
На отиване влакът закъсня… с 2 минути. Изглежда това е необичайно за Белгия, защото хората на перона се бяха изнервили, а влакът влезе с бясна скорост в гарата, машиниста се бе изпотил. След като засили до към 180-190 км/ч, закъснението бе наваксано.
Според моите хора Брюж бил за пенсионери, всичко било мудно и бавно, но на мен си ми хареса. Имаше много неща за зяпане, снимане и големи зидове за подпиране 🙂
Е, мацките си намериха малка улица с магазинчета и се забиха по тях, а аз си намерих малък площад с паметник по средата и се заех да снимам гълъбите накацали по него – идилия!
Оказа се, че тук се намирала прословутата катедрала /на която не знам името/, в която се съхранявала стъкленица с кръв от Христос.
Не зная колко е вярно, бях гледал документален филм по Дискавъри или Нешанъл Джеографик по темата. От там научих, че това било стъкленица със засъхнала кръв – на прах. Но на някаква дата ставало чудо и тя се втечнявала, а народа идвал да се радва и моли.
Самата катедрала е много красива, спор няма. Бяхме малко хора в нея и не посмях да снимам. Попът излезе на едно подиумче вляво от нас, говори някакви неща и извади сребрист цилиндър в който трябваше да е кръвта или стъкленицата.
Хората тръгнаха да я видят, да се помолят и т.н.
По принцип не вярвам на нещата дето ги пише в Библята, но от уважение и/или малко боязън не отидох да сторя като другите, щеше да е от любопитство, не от вяра.
Последва малка обиколка до магазините за шоколад и се отправихме към гарата.
След като се прибрахме в Брюксел най-после отидохме да видим Пишльото. Тоя бил егати мъника! Аз очаквах някаква голяма статуя или фонтан, а то неккъв ситнеж, бате! Все пак е известна забележителност 🙂 идете и я вижте.