Връх Ком

Като за начало искам да отбележа, че това не бе поредното ходене на връх Ком, но тъй като е в района и в подножието на върха, ще мине под общ знаменател с галерията на върха.

Ако не съм споменал по-рано, освен всички екстри в Берковица, август месец тук се провежда Празник на дивите малини. До колкото бях чувал и чел имало сбирки, празненства, лагерни огньове и други чествания на хижа Ком.

Тази година празника се падаше на 9ти август, и тъй като това се падаше в събота, нямаше как да пропуснем събитието. Натоварихме се една кола хора и акостирахме събота сутринта на хижата.

За наше учудване (по-скоро бе към 11-12, а не сутринта, че все пак си е час и отгоре път до Берковица) пред хижата бе тихо и спокойно. Няколко пенсионери щъкаха около хижата, двама-трима души пиеха кафе и това бе. Нямаше музика, нямаше голям казан в който Ути да вари сладко или поне компот от малини, пълна скръб. Разбира се хижата бе пълна с пенсионерски групички от цялата страна, но мен това не ме грееше.

Отидохме до старата хижа да хапнем по една боб-чорба и да пием по бира. След това решихме да проверим къде е Вазовия камък. Последвахме една табелка, пресякохме ски пистата и навлязохме в хора, следвайки малка пътека. Подминахме едно дърво с табела, на която бе изписан стих на Вазов и продължихме. След малко пътеката изчезна. Заоглеждахме се учудено, тогава се сетихме – явно камъка е бил някъде около дървото с табелата 🙂 Върнахме се назад, разбира се до дървото имаше един странен и висок камък, ама знае ли човек какъв е бил вкуса на Вазов. Може да си го е харесвал. Тук боцнах една точка на гпс, за да може човек да се ориентира кое, би трябвало да е камъка.

Леко разочаровани, поне аз, се върнахме при хижата. Пихме по кафе и се прибрахме.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Enter Captcha Here : *

Reload Image