1 / 103 2014-02-16
image
Забавяне на слайдшоуто: 3 сек.
3 сек.
Фото албум
Фото албум
Повече от 140 места
Над 13 000 снимки
Информация

Миналата година есента Ира донесе от някаква разходка една бутилка с елексир – малиново вино. До тогава не бях пил такова нещо, но сигурно е, че ми хареса страшно много.

Няколко месеца по-късно, неделята след Трифон Зарезан, най-после дойде и мой ред да отида то тази хижа и малиновото й вино.

Хижа „Тръстеная“ е разположена на около 5-6 км от село Бов, в Искърското дефила, на 1130 м.н.в. в подножението на връх Издримец (1493 м.), като е пункт от международния туристически маршрут Е-3. В офроуд картата е под името „Тръстена“.

Представлява масивна триетажна сграда, построена през 1964 г. от местните хора. На първия етаж има две столови с модерно-оборудвана кухня и мини-бар, спалните помещения са на горните два етажа. Разполага с 30 места, разположени в стаи с по 2 и 8 легла. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, разполага с вътрешни и външни санитарни възли и баня. Работи целогодишно.

Непосредствено до хижата има и две планински езера, които предоставят възможност за спортен риболов. Ежегодно се зарибяват с щуки, шаран, бял амур, костур.

Интересно е, че от хижата може да се стигне до манастира Седемте престола, за около 2 часа.

Както и да е! Към 10.00 вече бяхме тръгнали от София и за около 1.45 мин успяхме да стигнем до центъра на селото, което се намира доста над гара Бов. Спряхме пред кемтството, разбира се може да спрете доста по-нагоре по пътя, а ако автомобила ви е по-висок, може направо да стигнете с него до хижата.

Та в центъра на Бов се намира едно кръчме, което май е и хотел, с една много любезна леля, която го стопанисва. Там може да похапнете всякакви вкусотии. За нас на първо място бяха хляба и мекиците направени на момента и замесено там тесто. Разбира се трябва да си ги поръчате по-рано, че тестото да успее да втаса.

Поръчахме ние мекиците (когато Ира е ходила на Тръстеная предния път, не е имало нищо за храна) и поехме към хижата. Както казах разстоянието до нея е около 5-6 км. Пътят в по-голямата си част е равен или с лек наклон – движи почти по хоризонталите. Все поддържайки скорост от около 2-3 км/ч ни отне около 2 часа на отиване и малко по-малко на връщане.

Гледките по пътя са красиви и спокойни, но не е нещо запомнящо се :) Може да се натъкнете на овчари с кучета и малкото други хора решили да идат до хижата, предимно с автомобили.

Няма голям шанс да се объркате пътя. На едно място има разклон с къща на него – необитаема с отчупен ъгъл. Ако сте с кола – тръгнете по десния път, от там минават камионите с дървата, ако сте пеша – хванете левия път – по тесен и стръмен е, но доста по-кратък.

След като изкатерите стръмнината може да се объркате малко, но просто хванете по-големия път, малко по-натам, в една горичка ще видите табелите за хижата. След още 10 мин сте вече там :)

Оказа се, че има храна, но знаехме, че мекиците ни чакат в селото, за това пихме по едно чашле вино, за цвят на бузите (то пък взе че ни хвана). Натоварихме шишетата по торбите и се песен на уста и глуповати усмивки поехме пътя обратно.

Двулитрова бутилка вино струваше 14 лв., но това все пак е десертно – сладко вино и не се пие с темповете на обикновеното.

Пътя към селото мина в дебелашки песни и шеги почти като в мъгла :) Лично мен виното ме „пусна“ малко преди селото :)

Изморени и доволни седнахме в кръчмата в Бов и нападнахме мекиците. С тях ни донесоха, домашно сирене и сладко с несравними вкусове! Цената на угощението бе почти за без пари.

В началото не споменах, но ще кажа сега – около село Бов има и други забележителности. Най-известните от тях са Вазовата пътека и водопада Скакля (не този до Враца), намиращ се по нея. С други думи спокойно може да отседнете в Бов за 1-2 вечери за да може на спокойствие да посетите поне тези две места.

Лично аз бих отишъл и до Седемте престола, но – едно по едно :)

Ноември се оказа не чак толкова лош месец, освен това ни се допи и малиново вино, така че отново отидохме до хижата с малините. Пак взех фотоапарата и освен евенуално познатите места ще видите предимно есенни цветове. Леко засилени, благодарение на малка корекция на цветовия баланс.

За малко да забравя – този път не минахме по коларския път, който преди години сигурно е бил асфалтиран. Доста в началото отбихме по една едва забележима пътека в ляво, която постепенно ни отведе нагоре над познатия ни път. Като изключим, че тук там имаше кал, тази пътека бе доста по мека, с по-добър изглед и много малък наклон.

Забележка: оказа се, че с времето по време на снимането и сменянето на картите последователността в номерацията на снимките е нарушена и е възможно последователноста им в албума да не отговаря на последователността на пътуванията.

2014-02-16
1 / 103


captcha