1 / 42 2013-08-10
image
Забавяне на слайдшоуто: 3 сек.
3 сек.
Фото албум
Фото албум
Повече от 140 места
Над 13 000 снимки
Информация

След като се оказа, че в средата на август е трудно да си намериш места на хижа Рилски езера, трябваше да намерим алтернативи. Разрових се по нета за някои водопад в Северозападна България и за мое щастие намерих информация за доста такива. Оказа се, че на 30-тина км западно от Монтана има доста.

Общо взето са разположени около две населени места според информацията, на която попаднах – Копиловци и Чипровци.

Тъй като имахме много задължения за съботата решихме това да е разузнавателен маршрут. Избрахме си ходене до Копиловци. И двете населени места се намират северозападно от Монтана. Кара се до Гаврил Геново и послед отбивате в зависимост на къде продължавате.

Самото Копиловци се намира на около 30 км от Монтана, а хижата на още 5 км след селото. Както винаги се бях запасил с няколко гпс-а – от една страна стоеше АйГо с последната версия на НавиТек, а от другата новата версия на BG Offroad Map 2013 Q3. Разбира се всеки се досеща, че картата на Събин няма равна на себе си. Тази на АйГо свърши в село Копиловци, но другата продължи и на нея бяха нанесени почти всички неща, които ни бяха нужни.

За добро или зло бяха започнали ремонт на път след селото и целия беше нарязан. При самата хижа Копрен (намираща се в края на асфалтирания път по картата) се асфалтираше здраво. Малко преди хижата от двете страни на пътя започнаха да се появяват сгради, бунгала и каравани. Повечето от тях в лошо състояние.

Преди хижа Копрен, вдясно, забелязахме голяма сграда с паркинг. По думите на един човек, които настаняваше хора там това било „профилариум“...

Общото между всички места, в които може да се отседне там е, че не предлагат нищо за храна. Единствено в едни нови много спретнати бунгала – Ваканционно селище Коперн близо до профилариума предлагаха скара, бира и кафе, но отново нямаше нищо друго за храна. Както казах бунгала бяха части и в много приличен вид – с едно двойно и две единични легла всяко, със собствени баня и тоалетна и това за 50 лв на вечер.

Човека, който ги стопанисваше ни даде брошурка с телефони за връзка. Със сигурност при следващо ходене ще се опитам да си запазя едно бунгало.

Така, пътеката за връх Копрен тръгва от площадката пред едноименнта хижа. Според гпс-а разстоянието е около 5 км, но е доста стръмно и отнема между 3 и 4 часа. По средата на пътеката се намира някакъв водопад, според информацията в интернет и според картата ни. Разбира се ние нямахме толкова време и решихме да огледаме най-близкия водопад.

Дуршин водопад (Дуршин скок) се намирана 15 мин от профилариума (според картата ми 43.32772, 22.84987), това е най-високия водопад на снимките. Пътеката за него тръгва от асфалтовия път и минава зад споменатите вече бунгала. Пътеката има стъмни участъци дори в малкото от това което видяхме.

Тази еко-пътека е строена 2005 (или беше '95?) според собственика на бунгалата, с който се заговорихме на по бира и кебапче, но се очаквало да започне обновяване на 12.08.2013. За това по нея имаше доста паднали мостчета и стълбички. Според хората, които срещахме по нея била доста дълга, като в един момент излиза на билото на планината. Там някъде била границата със Сърбия, но нямало обозначения и било хубаво да се внимава – да се следят наличните карти и да се носят документи.

Та пътеката върви по коритото на малка река. Сенчеста и прохладна е. Въпреки, че реката е малка предразполага към множество скокчета и водопади. Понеже нямаше да вървим много се престраших да си взема статива, който си тежи към 1,5 кг. С него и един nd 4x филтър бях решил да направя някоя хубава снимка на вода.

Сенчестата пътека и филтъра ми позволиха да правя 10 секундни експозиции, при исо 200 и f/22. Това със сигурност няма да се най-добрите снимки, които могат да се видят, но със сигурност не са търпели абсолютно никаква пост обработка.

И така, замотахме се по пътеката час-два, като накрая обърнахме по бира и кебапче на бунгалата. Държателят им ни светна, че най-големите водопади в района били по едно съседно дере, но решихме да го разпитваме подробно при следващото идване.

Все пак извода е – водопади има, пътеките хладни и доста, също така са свързани и дори заклетите планинари ще имат достатъчно за ходене. А аз трябва да си намеря по лек и къс статив за тези обиколки.

Имайте предвид, че около 17-18 август е някакъв празник на планината и ималко голям събор с ядене, пиене и сръбска музика :)

Надавам се снимките да ви харесат и да решите да посетите този край на България, според мен си заслужава.

2013-08-10
1 / 42


captcha