1 / 36 2012-08-18
image
Забавяне на слайдшоуто: 3 сек.
3 сек.
Фото албум
Фото албум
Повече от 140 места
Над 13 000 снимки
Информация

Красотите на Стара планина са възпяти от много Български поети, но едва ли на всеки връх има паметник на поет като на връх Ком, изкачен и възпят от Иван Вазов в стихотворението „На Ком“.

Когато решите да посетите Северозападна България отделете си специално време за град Берковица. Освен къщата на Вазов, от където може да вземете печат, може да го сторите и то новата хижа Ком, до която се стига с автомобил. Тези две места не са единствените забележителности в района, но аз съм ходил само на тези. Според сайта за екопътеките, към който има линк на първа страница, там е пълно с природни красоти.

Та ако сте истински, калени туристи, може да стигнете до хижата и пеша. Пътят криволичи през хубава гора и няма опасност да ви стане топло. Аз разбира се предпочетох да си стигна с колата до там. Някъде около новата хижа е Вазовия камък, до който не отидох. Има карта на която е отбелязан.

От новата до старата хижа се стига за минути, но си личи че по-далечната сграда от липса на посетители, все пак до нея трябва да се ходи пеш. На връщане хапнахме по една боб-чорба в старата хижа и мога да кажа, че бе превъзходна, разделихме си по бира. Някаква странна марка, но сред природата всичко е по-вкусно!

От старата хижа до върха се стига за около час-два. Не помня точни колко беше. Разбира се има доста пътища по които да стигнете до върха, но ние предпочетохме този през Берковица.

Пътя може да се раздели на три части – в началото е доста стръмен. Минава се през гора обрасла с малини, които се намират там до края на август. Та първия поне половин час определено се озорих, защото бе доста стръмно. Да знаете, че до върха вода няма.

След като се качиш на билото на планината пътеката е почти равна. Върви се през високопланински ливади със красиви гледки. Тук също се намират малини :) а също и пейка с масичка на която да похапнете. За съжаление са я сложили на малко ветровито място, но пък с гледка към Берковица :)

Последната част от пътя също е стръмна, но според мен по кратка от колкото първата. За 10-20 мин сте я минали и сте на върха.

Кака да не пише стихове човек на такива места. Само си помислете – животът е бил коренно различен от сега, спокоен като делтата на огромна река – не бърза за никъде, защото знае, че рани или късно ще стигне океана :)

Хората са си уреждали срещи с писане на хартиени писма отнемащи дни в едната посока. Знаели са как да ценят и оползотворяват времето, не като сега.

Поседнете на върха, отпуснете се и огледайте Родината си. Там горе е поставен паметника на дядо Вазов, от розов мрамор с изсечени в него стихове.

2012-08-18
1 / 36


captcha