1 / 138 2012-03-14
image
Забавяне на слайдшоуто: 3 сек.
3 сек.
Фото албум
Фото албум
Повече от 140 места
Над 13 000 снимки
Информация

В средата на март 2012 отново посетих Румъния. Но този път не за екскурзия, а на малко обучение в Букурещ. Пиша това в денят преди да си заминем – до като още всичко ми е бистро и ясно в главата.

И така нощувахме в хотел Ибис (Hotel Ibis Gara de Notd). Според брошурите в хотела в Букурещ са два такива хотела. Има ги и на други места в страната, както и из европа. Нощувката тук е 49 евро на вечер без никакви хранения. Хубавото е, че има безплатен интернет достъп – трябва да си поискате парола за него. Паркингът е платени се оказа че излиза по около 30 лв на ден. Хотелчето е чисто и приятно както може да се види от сайта им. Какво обаче не ми хареса. Специално този хотел е близо, както може би се сещате до една от жп гарите на Букурещ, а както знаем и от България, това не са най-приветливите места в един град. Да не говорим за огромните изкопни работи в района и липсата на осветление в околните улички. Друго което не ми хареса е липсата на възможност да си отвориш прозореца на стаята. Много странно беше, че в хотелът бе доста топло дори без парно. Аз през цялото време се опитвах да охладя и вентилацията или каквото там е, работеше постоянно на максимално студено. Въпреки това често се будех от жега през нощта. Чудно ми е какво ли е там лятото...

Та Букурещ си е доста подобен на София град с няколко малки разлики – по-голям е, шофьорите карат по-бързо и имат доста повече запазени старинни сгради.

Разбира се аз нямах много време да обикалям из града, но все пак огледах на бързо. Разбира се преди това се спитах с разни сайтове какво да гледам. Надявам се тук да помогна на тези, които решат да прочетат написаното и да посетят Букурещ.

Градът има доста музеи и паркове, за които нямах време, но които има да ги разгледа.

Аз започнах с Триумфалната арка (Arcul de Triumf). Тя доста прилича на тази във Париж (така казват :). Построена е в памет на войниците от Първата световна война. В началото от дърво, през 1922 г., а през 1936 г. е завръшена с гранит. До колкото знам човек може да се качи на нея и да разгледа градът от високо. До самата арка водят няколко големи булеварда. Този по който минах аз беше осеян с посолства и старинни къщи. Някои от тях бяха със невероятна архитектура, но не посмях да снимам, за да не ми вземе някои фотоапарата.

Поради липса на време взех такси за да ме откара до Дворецът на парламента (Palatul Parlamentului). Само да спомена за такситата. Намират се на цени от 0,79, 1,40 и 3,60 лей на километър. Последните се водят за скъпи. Разбира се ако се качвате, особено вечер дръжте под око таксиметъра за да не сте изненадани преди слизане. Почти като в България – 130 лв от летището до центъра :) Та парламентът е построен по време на режима на Чаушеско, Дворецът на парламента е най-известната румънска сграда. Може да се включите в тур из сградата. Това мисля да го направя следващият път. Парламентът е втората по големина сграда от тоя род в светът след Пентагона (ако не се лъжа).

От Парламента до прословутия район Липскани (Strada Lipscani) се стига сравнително бързо. Покрай реката ще се натъкнете на няколко огромни красиви сгради. Мисля, че едната е Министерството на културата, но може и да се бъркам. Все пак не вярвам да някои да отиде на екскурзия без карта на мястото. На карата има всичко.

Като карти ползвах мобилна навигация – Sygic & iGO. Първата я хвалят много. Карата и е хубава спор няма. Но такъв маршрут ми сметна когато тръгнах към Арката, че ми се изправи косата и за това си минах на iGO, което може да е с по-семпла карта, но от към маршрут нямам забележки.

Район Липскани (Strada Lipscani) е историческият център на Букурещ, който е запазил чара на стария град. Намира се между Калеа Виктореи (Calea Victoriei) бул. Британиу (Bratianu), бул. Царица Елизабета (Regina Elisabeta) и река Дъмбовица. Тук се намоират множество антикварни пазари, малки бутици и някои от най-примамливите ресторанти и барове на града. За един от тях ще стане дума по долу. Ако бързате е достатъчно да минете само по Калеа Виктореи, там се намира достатъчно за гледане.

Румънският Атенеум (Ateneul Român) е концертна зала в центъра на Букурещ (50тина метра от Калеа Виктореи. Вижда се от нея), и е неин символ. Отворен е през 1888г., като основна концертна зала в града. Атенеумът е построен в некласически стил с малки романтични щрихи. Той е творение на френския архитект Алберт Галеон. Пред сградата има малък парк и статуя на румънския поет Михай Еминеску. Вътре в Румънският Атенеум има конферентна зала, голяма колкото концертната зала (разполага с 600 места и 52 места в ложата). На кръглата стена на концертната зала има невероятна фреска с наистина впечатляващи размери – 75кв.м на 3м ширина. Румънският Атенеум е символ на румънската култура.

Пак на Калеа Виктореи се намира и Университет Пиата (Piaţa Universitati). В добавка към това, че е център на интелектуалните и политически събития в Букурещ, и главно място за срещи, университетът има и драматична история. По време на революцията от 1989 г. някои от най-яростните битки са били тук. В средата на площада, на малък остров 10 каменни кръста почитат паметта на убитите през 1989 г. Близо до университета са и Народния театър и Историческият музей.

Съвсем наблизо е и Площадът на революцията (Piaţa Revoluţiei). Преди 1989г. е бил известен като площада на двореца, след това е получил името си Румънска революция. На него са разположени част от забележителностите на града. Там се намира и сграда, където е бил някогашния централен щаб на румънската комунистическа партия, а днес е седалище на сената.

Какво още да видите в стара част? - първата банка на Букурещ – внушителна сграда. Ще я видите на снимките. Сградата срещу не и отстъпва, освен може би по възраст, но не помня каква е. Също така разгледайте Националната Банка.

Ако обобщим – тръгвате от Парламента на север по Калеа Виктореи, минавате през площад Виктореи и от там към Арката. Оглеждате от двете страни на булеварда на разстояние една пряка и сте готови.

И накрая, но не последна по значение една кръчма. На български името се превежда като Каруца с бира, на румънски е Caru cu bere. Това е най-старото заведение в Букурещ. Изключително красиво заведение с неповторима атмосфера и напълно приемливи цени за класата си. Ако решите да го посетите е добре да си запазите места предварително инак шансът да си намерите места е доста малък. Задължително си поръчайте от едноименната бира, която е производство на самото заведение и не можете да купите извън него – лека, мека и пивка. Може да се поеме доста от нея :)

Ако не сте опитвали Румънска бира сега е момента – Силва светла и тъмна, както и Урсус (Ursus) са добър избор. Като хапване аз харесвам специалните им манджи сервирани в „паница“ от хляб. Любителите на шкембето да се огледат из менюто. Комшиите от Румъния също хапват тоя елексир. Интересно е, че освен шкембе (аз не успях да ям) имат едно ядене което е нещо като шкембе чорба, но без водата :) и то е добро, чесново и засищащо. А в комбинация с няколко бири пази от бацили и хора :)

Относно румънските колеги, с които бяхме може да кажа само добри неща – изключително любезни и приятни хора. С тях прекарах няколко добри дни. Надявам се ако дойдат в България да успея да се реванширам!

Noroc, prieteni!

2012-03-14
1 / 138


captcha