1 / 47 2013-05-24
image
Забавяне на слайдшоуто: 3 сек.
3 сек.
Фото албум
Фото албум
Повече от 140 места
Над 13 000 снимки
Информация

Боженци е едно изключително красиво селце сгушено в полите на Стара планина, то е истинско населено място, подобно на Мелник, превърнато в архитектурно-исторически резерват.

Информацията от сайта за стоте туристически обекта е доста изчерпателна, за това ще я приложа по-долу:

Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол, божанкалии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола ...

Със 110 къщи и около 500 жители, в края на 19 век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи, които са на възраст от 100 до 250 години. Точното име на това селище, откакто съществува, е Боженците. Единствената промяна е направена през 70-те години на 20 век, когато от "махала" се превърнало в „село". Що се отнася до създаването му /освен общоприетата хипотеза за болярката Божана, която се заселила тук заедно с обкръжението си, след превземането на Велико Търново от турците/, съществува и една друга. Предполага се, че на могилата край селището някога е имало римска станция за почивка на хора и животни /на латински "мансия"/. Твърде е възможно, поради неговото звучене, хората да са го нарекли „Манастиря", а пък заради религиозните обреди, извършвани там, да са го определяли и като „Боже място". Та оттам и името „Боженци".

По-важно е, че неговото очарование и самобитност стават причина през 1964 година ЮНЕСКО да го включи в престижния списък на културните паметници със световно значение.

През втората половина на 18 век селото преживява икономически подем, главно от търговия. От него се изнасяли вълна и кожи, восък и мед, както и изделията на сръчните абаджии и ковачи. Но не само в Турция, а и в Русия, Италия, Германия... В края на 19 век селото се превърнало в административен, търговски, културен и духовен център със 110 къщи и около 500 жители. Но по време на робството заможните не демонстрирали своето богатство, а го превръщали в злато, което заравяли в земята. След Освобождението те го изровили и започнали да напускат селото, отправяйки се към големите градове като Габрово, където по-предприемчивите започнали да строят фабрики. Останали стотината къщи, които днес са на възраст над 200 години. Те, по правило, са обърнати към улицата. На долния етаж са домакинските и занаятчийски помещения, конюшните, навесите за животни, складовете и мазетата. Външно стълбище води до горния кат с веранда, гостна, кухня /соба/ и спалня /одая/.

Днес това романтично селище, което е само на 15 километра от Габрово, се посещава от хиляди хора през всички сезони. Очакват ги две музейни къщи от 18-и и първата половина на 19-и век, експозицията "В Точното име на това селище, откакто съществува, е Боженците. Единствената промяна е направена през 70-те години на 20 век, когато от "махала" се превърнало в „село". Що се отнася до създаването му /освен общоприетата хипотеза за болярката Божана, която се заселила тук заедно с обкръжението си, след превземането на Велико Търново от турците/, съществува и една друга. Предполага се, че на могилата край селището някога е имало римска станция за почивка на хора и животни /на латински "мансия"/. Твърде е възможно, поради неговото звучене, хората да са го нарекли „Манастиря", а пък заради религиозните обреди, извършвани там, да са го определяли и като „Боже място". Та оттам и името „Боженци".

В историята остават лудите глави и щедрите дарители, която представя историята на Боженци с много фотоси и предмети, както и родословни дървета на видни местни фамилии. И като стана дума за дарителство - едно от най-ярките свидетелства за щедрост оставя богатият търговец и основател на тукашния революционен комитет Иван Карадимитров. Някъде около 1867 година той дарява 110 турски лири, с които уста Генчо Кънев от Трявна строи училище с читалище и библиотека. В по-ново време потомците на Иван Карадимитров завещават на селото и бащината си къща. Под прага на плевнята божанкалии намерили гърне с 200 жълтици, които били употребени за вдигане на прогимназия с трапезария и детска градина. През 1835 година е построена и трикорабната църква „Св. пророк Илия". Жителите на Боженци успяват да получат разрешение и за вдигане на камбанария, нещо забранено от турците по онова време. А самата камбана била доставена от далечния руски град Тула. Тези и още много други неща можете да научите, когато се озовете тук.

Музейни обекти са още ножарската работилница, постоянната изложба-базар на тъкани, килийното училище, в което се редуват изложби на сурвакници, мартеници и мн. др. Да не говорим за гостоприемството - повече от 40 къщи са готови да посрещнат туристите. Или пък за традиционната кухня, която предлага невероятно изобилие от приготвени по стари рецепти местни специалитети. В средата на 20-и век в Боженци се установиха мнозина хора на изкуството, привлечени от самобитната му атмосфера. Днес селото е привлекателен туристически център, който предлага и възможности за пешеходни преходи в Стара планина.

Хм, текста имаше някои странни повторения. Опитах се да го изчистя, дано не се е загубила връзката между абзаците.

Та препоръчвам ви да видите мястото, където се произвеждат свещи, и разбира се да си платите за да ви разкажат историята на място – така винаги е по-интересно, а цената на беседата е само 5 лв.

На една от снимките ми може да забележите странно изнесе камък на чардака на една една от къщите – като тераса. Това всъщност е мястото, където са се миели съдовете, разбира се, каменната плоча е изнесена така, че водата да пада точно в канал минаващ под чардака.

Не сме открили топлата вода, парното и подовото отопление сега, нали знаете :) Ако не знаете – посетете страниците посветени за Плиска и Преслав.

Нещо интересно, което искам да спомена е близоста в имената на селото Боженци и името на крепостта в която се оттеглил Иван Шишман още преди Търново да падне – Боженица. Случайно ли е тази близост в имената не зная – Ира не намери нищо по въпроса. Но е факт, че двете имена се отнасят за обекти разположени сравнително далеко един от друг, но свързани с падането на Търново и държавата ни под Османско робство...

2013-05-24
1 / 47


captcha