1 / 94 2009-09-20
image
Забавяне на слайдшоуто: 3 сек.
3 сек.
Фото албум
Фото албум
Повече от 140 места
Над 13 000 снимки
Информация

От Брюксел до Амстердам се стига за около 2 ½ часа. Цената на билета не я помня, но бе поне 30-40 евро в двете посоки на човек.

Още със слизането на гарата се почувствах като в кошер, разнообразна тълпа се носеше около нас във всички възможни посоки, допълвана от файтони, автобуси, трамваи и лодки.

Почти всички сгради, които ме привличаха да снимам се оказаха в ремонт и бяха увити с мрежи и билбордове.

Отбихме се до най-близкия МакДоналдс да се подкрепим и започнахме да обикаляме. За мое огромно съжаление Амстердам Арена – стадиона на Аякс, бе в другия край на града и отпадна като дестинация. Добре че на идване видях стадиона на Феенорд...

За неориентираните ще отбележа, че музея на Мадам Тюсо /или като там се пише/, този с восъчните фигури се намира почти центъра на площада срещу жп-гарата. В него не влязохме, защото опашката за вход бе внушителна.

То като се замисля май нищо не видяхме от Амстердам, но карай :)

За сметка на това се качихме на лодка, за да ни повозят по каналите – беше хубаво. Но не много удобно за снимане. То по принцип май беше забранено да се снима, но всички снимаха.

Любувахме се на кафененцата надвиснали, буквално над водата и аз, като примерен българин изпитах загриженост за местните фенове на алкохола. Падането във водата след някоя и друга чашка, от маса, врата или прозорец, ми се стори много актуална, но така и не попитах как го преодоляват.

Минахме близо до пазара на цветята /още ме е яд, че забравих да купя луковици за лалета от там!/, показаха ни най-малката къща в района и т.н. Много от къщите бяха леко наклонени – затънали в меката почва.

След това решихме да разходим по уличките зад центъра. Оказаха се много тихи и приятни за разходка.

Натъкнахме се на паметника на Ани Фран – някакво малко момиче от еврейски произход, убито по времето на Втората Световна, и на интересна колекция от малки шарени слонове пръснати из околните площадчета.

Видяхме тихите улички, по които бяха разположени заведенията за пушене на трева и хапване на „весели“ сладкиши, последва разходка до „квартала“ /оказаха се две малки улички/ на Червените фенери и поехме към влака.

На влизане в Брюксел видях също червени фенери, но Амстердамските бяха по известни.

2009-09-20
1 / 94


captcha